* * *
Децата истински обичам аз.
Дочуя ли от някъде случайно,
в съня ми даже да е детски глас,
изпадам в умиление безкрайно.
Бих слушал глъчката им с часове,
без тя да ми досажда и ме дразни;
игрите, чистите им смехове
са лесно прихватливи и заразни.
Сред тях детето оживява в мен
И може странно да звучи, не крия,
готов съм с дух на малък мил “гамен”,
пак дружно да извърша лудория.
И, Боже, плачовете им дори
са музика за моите уши!