Борис Младенов
Борис Игнатов Младенов е роден през 1939 г. в село Лехчево, Монтанско.
Завършва гимназия в гр. Михайловград (днес Монтана) и висше “Медицина” във ВМИ, гр. София. Три години работи като лекар в гр. Михайловград и гр. Берковица. След успешно издържан изпит е приет за асистент в специалността “Пропедевтика по вътрешни болести” при ВМИ, София, след това в новооткритата Клиника по хематология в Медицинска академия. Има признати специалности по вътрешни болести и клинична хематология.
От есента на 1991 година емигрира със семейството си в гр. Сидни, Австралия. След издържан изпит по английски език и приравнителен изпит по медицина работи в три реномирани австралийски болници като лекар-хематолог. Пенсионер.
Стихове пише от ранна детска възраст. Като ученик в гимназията участва в литературен кръжок. Като студент по Медицина е публикувал стихове във в. “Медик”.
След пенсионирането си в Австралия събира всичко написано до този момент и започва да публикува стихосбирки в България в малки бройки за близки и приятели, като продължава по-интензивно да пише.
Публикации от автора
Как хубаво на летен ден се спи
Как хубаво на летен ден се спи! Капчукът нежно трака по стъклата, напомня ми за лунната соната, приспивно гали моите уши.
Борис Младенов25 януари 2026
През лятото е времето горещо
Не! Няма угодия за старика, за него няма подходящ сезон; не го устройва вече климатика ни в летния, ни в зимния сезон.
Борис Младенов25 януари 2026
Децата истински обичам аз
Децата истински обичам аз. Дочуя ли от някъде случайно, в съня ми даже да е детски глас, изпадам в умиление безкрайно.
Борис Младенов25 януари 2026
По пътища неведоми поех
По пътища неведоми поех да търся нежната си половина; години в мрак се лутах без успех, докато юношеството ми мина.
Борис Младенов12 октомври 2024
Разхождаме се ний...
Разхождаме се ний... Денят преваля. Залязва бавно слънцето зад нас, от хоризонта го дели копраля – остава му най-малко още час.
Борис Младенов12 октомври 2024
Понякога самият аз се питам
Понякога самият аз се питам, как бракът ни докрая устоя и всеки път във послеслов отчитам, не всичко бе късмет и по съдба.
Борис Младенов12 октомври 2024
Коментари
Добави коментар