Разхождаме се ний...

* * *

Разхождаме се ний...
Денят преваля.
Залязва бавно слънцето зад нас,
от хоризонта го дели копраля –
остава му най-малко още час.
В косите ти, поръсени с жарава,
лъчите му плетат златист венец,
а ласкаво ги роши и развява
полъхнал от морето лек ветрец.
Да можеше, той щеше да ти каже,
че като него бих желал така
да те погаля, а не смея даже
да те докосна с пръст, не ли с ръка
Но сенките ни все по-дълги стават –
прегръщат се, в любов се обясняват.

------------
Из поетичната книга “Лилия” на д-р Борис Младенов
------------