Е-списание

Двете отечества в стихосбирката “Каталуния в мислите ми” от Росица Василева

преди 6 months 4 седмици

Българинът (аз бих казала и всеки един човек на нашата планета) днес живее в много по-различни условия, отколкото преди 50 години. Променя се нравствеността, наследена от миналото, руши се ценностната система, подменят се приоритетите в човешкия живот, смекчават се дори някои от националните ни различия и човекът постепенно става гражданин на света, открил своето място далече от родината.

Философски аспекти на самотата в цикъла с миниатюри “Самотен плувец” от Петър Велчев

преди 6 months 4 седмици

Цикълът “Самотен плувец” съдържа 36 еднакви по своя строеж (4 + 1 стиха) лирически миниатюри с откроено философско съдържание, което в известен смисъл се противопоставя на популярното определение за този жанр: “Кратка поетична форма, в която се изобразява най-често природна картина, и чрез нея се изразява чувство”.

Молитва за България

преди 7 months 4 дни

Дрипава е моята родина –
с мършава снага,
с очи кахърни...
Но това съвсем не е причина
аз от нея днес да се отвърна.

Светове

преди 7 months 4 дни

Тоя свят прекалява със шегите си плоски:
грубияни те учат на красиви обноски,
мъжество ти преливат импотентни влечуги,
тържествуват безличия с твойте лични заслуги.

Мама бди

преди 7 months 4 дни

Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.

Безименният

преди 7 months 4 дни

Страхливците са там отзад –
те ще живеят сто години...
А ти си в бомбения ад
с присъда ясна –
да загинеш.

Дълг

преди 7 months 4 дни

Там горе –
лешояд кръжи...
Там долу –
червеят причаква те...

Спомен за утре

преди 7 months 4 дни

Страхувам се, че някой ден
и аз ще остарея.
А ти едничка ще си с мен
по тихата алея.

Душата ми е църква

преди 7 months 1 седмица

Встрани от Рая,
до себе си по-близо,
създаде Господ нов Едем –
насели го с души,
подобни нему.

Съзряване

преди 7 months 1 седмица

Неудържими, галопиращи коне,
под бели облаци развели буйни гриви,
като пегас разперили криле,
усещат всекичасно, че са живи, живи...

Страници