Предопределението на съдбата в романа “Надарена или прокълната” на Лина Михова
За романа на Лина Михова “Надарена или прокълната”, споделено от редактора.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За романа на Лина Михова “Надарена или прокълната”, споделено от редактора.
За поетичната книга на Силвия Андреева, “Август се чете безкрайност”, споделено от редактора.
Поредна година отнасяш, море! Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват. Декември догаря в капки восъчен стих по скали ослепели стъпки в спомен оставям.
Ако бях се родила на юни сестра, и кръвта му младежка в мен неспирно да блика, щях на лятото синьо да нося дъха и на вятъра луд да съм лика-прилика.
Повика ли ме, есенно море? Или е стон от неизбежна зима? С мъгливите си, приказни ръце, стопли ме, че душата ми изстина!
Трополеше ноември със своя файтон. Кочияши му бяха мъглите среднощни. Пожълтели листа в неочакван синхрон, затанцуваха валс под светкавици мощни.
За тръгващите си момичета... И момичетата, отиващи си само за календарните месеци. За момичетата мъчно влюбени в онзи, стария Созопол.
Понякога душата разсъбличаш ми... Понякога във дрипи я обличаш. Понякога покръстваш ме с молитви... Понякога некръстена посичаш.
Огньове изгарят предела на зимата... Тупти самотата... Назряла до пръсване. Въпроси без отговор пият ми устните... Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.
Лалка Павлова за личността, твореца и човека Васил Друмев; по повод 165 години от създаването на първата българска повест „Нещастна фамилия”.
Георги Н. Николов разговаря с поета Чони Чонев. Интервюто е от 2010 г., година преди българският писател и флотски офицер да приключи земния си път.
Морето в моя стих не е измислено, морето в моя стих е изживяно... Тук всяка рима е горчива истина, не чипкане на плажа – до коляно...