Илюзия за любов

Той беше невероятно добър в продаването на тази илюзия. Правеше го непрекъснато и навсякъде и на всеки. Успяваше да накара почти всички да повярват в илюзията. Всеки поглед, всяка усмивка бяха като обещание. Обещание за любов, за безкрайна всеобхващаща любов. Ще те обичам, ще те обичам завинаги.

Неговите сини очи бяха толкова дълбоки и привличащи, но в същото време топли и убеждаващи. Те мечтаеха за любов. Чистата безусловна любов, която всеки желае. Очи, който бяха неустоими, като океан от любов, който те придърпва навътре. Тя не се опита да устои. Знаеше, че няма да успее. Както толкова много други жени, който се бяха предали на неговия чар по същия начин. Но в момента това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, беше да направи така, че това да се случи. Тя искаше да бъде с него и да живее с илюзията. Тя искаше да живее в неговия свят от илюзии завинаги и да забрави за действителността.

Всеки път, когато отиваше да го види, не чувстваше земята под краката си и тичаше към дома му. Не можеше да се удържи, искаше да лети.

Сърцето й биеше с всичка сила в гърдите й. Имаше твърде много любов да сподели, а също и някои малки подаръци, които беше направила за него. Винаги мислейки за всеки малък детайл, който може да го зарадва. Може би този път ще почувства радостта да бъде обичана. Но вместо това всеки път си тръгваше от дома му разплакана. Всеки път беше наранена.

Независимо колко много го обичаше и колко пъти успяваше да преодолее болката, нещата не се променяха.

Тя беше закотвена в този кръг. Хваната в клопката на илюзията за любов. Желанието за любов беше толкова силно и всеобхващащо. Нямаше значение дали беше илюзия или не, тя не можеше да го превъзмогне. Не можеше да се откаже от илюзията.

Тя вече знаеше, че той не може да обича. Майка му го беше зарязала още като дете. Години наред той се бе надявал, че тя ще го вземе обратно в новото си семейство, но това никога не станало.

Всичко това го беше направило много силен и независим, но дълбоко в сърцето му съществуваше тази огромна празнина от нужда за любов. Той неудържимо излъчваше любов и копнееше за любов. Любов, която подсъзнателно никога нямаше да позволи да се осъществи. Очите му бяха обещание за любов. Любов, която никога не беше имал.

Тя не можеше да му даде това, което му липсваше. Никой не можеше да му даде миналото. Любовта й беше безгранична. Той й казваше всеки ден, че я обича, дори когато я нараняваше. Тя искаше да му повярва. Тя искаше илюзията. Не е ли всичко в живота една илюзия? Илюзията, че ти си различен. Че ще се справиш в живота по-добре от другите. Че няма да направиш същите грешки. Че ако даваш любов, ще получиш любов.

Тя знаеше, че животът е пълен с илюзии. Но все още не можеше да го приеме. Въпреки че той беше в залеза на живота си, тя искаше да спре времето, да го спаси и да спаси илюзията, която той създаваше. Обичаше го толкова силно. Тя отчаяно се нуждаеше от тази илюзия. Какво би бил животът без илюзии? И има ли по-голяма илюзия от любовта.