Наричане по Еньовден
Някой ден, повярвай ми, ще ти се случа... Ще дойда дръзка като Афродита. Сърцето ти във пазвата си ще заключа.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Някой ден, повярвай ми, ще ти се случа... Ще дойда дръзка като Афродита. Сърцето ти във пазвата си ще заключа.
Среднощна китара минорно звъни и лее се песен тъжовна... Танцуват в забрава пенливи вълни в прегръдка съдбовно лъжовна.
Страх ме е... Колко пъти казвала съм тези думи. Колко пъти съм се спъвала във тях.
Стоя пред теб море, а ти ме молиш... да ме нарисуваш. В зелено искаш ти, а аз – във цвят“небе“.
През мене ти премина ураганно. Остави ме бездомна, празна, тъмна. Замръквам тихо бездиханно и стъпвам по земята – бездна стръмна.
Лалка Павлова за поетичната книга на Елисавета Шапкарева, „Никога вече”.
Μόνο αν έκανα ένα λάθος διαφορετικό Δεν ξέρω αν θα είχα το αποτέλεσμα αυτό Μιά κίνηση διαφορετική στα χρόνια Ίσως τώρα να μην με σκέπασαν τα χιόνια
Лалка Павлова за поетичната книга на Надя Попова „Азбука за слепи”.
Един съвсем обикновен ден. Самолетът разкъсваше облаците, подгонваше ги, но след него те бързаха да се съберат. Ани слушаше събеседника си, който й разказваше за обичта си към морето и за неговите красоти...
Нощта легна бавно над полето. Всичко наоколо утихна. Само вятърът от време на време шумолеше в клоните на дърветата край пътя. До прашното шосе се спряха два таралежа. Като че ли бяха настръхнали кълба, опрени едно до…
В топъл слънчев ден се събудих от радостна глъчка. Погледнах от балкона. Долу бяха готови за път мъжът ми, неговите и моите внучета. Измъкнали се бяха тихичко, за да не ме събудят, но децата изливаха спонтанно радостта…
Лалка Павлова за творчеството, личността и поета Таньо Клисуров.