Но друг да каже...

Но друг да каже...

Не знам каква е
тази странна дарба –
и видима, и не съвсем.
Ала разбрах:
на думите ми вярват
немалко хора в моя ден.

Лирическата ми словесност
не смайва с лъскави неща.
Припомням прости думи: честност,
любов,
човешка доброта...

Във времена на отчужденост
жадува близост моят стих...
Днес може би е рядка ценност
с друг
болката да споделиш...

И случва се: наред със хляба
и дом под ведра синева –
понякога
мой стих ви трябва.

Но друг да каже:
дарба е това.