Георги Константинов

Георги Константинов Христов е роден на 20 декември 1943 г. в гр. Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология през 1967 г.

Работи като редактор в Българска телевизия (1967 – 1971), заместник-главен редактор на вестник “Народна младеж” (1972 – 1973), член на Бюрото на ЦК на ДКМС и главен редактор на списание “Родна реч” (1973 – 1983), главен редактор на списание “Пламък” (от 1983). Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание (1990 – 1991).

Заместник-министър на културата през 1995 г. в правителството на Жан Виденов. Главен секретар на Съюза на българските писатели (1997).

Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 до 2014 г. Участвал е в международни поетически форуми в Белград, Стокхолм, Солун, Маастрихт, Мексико Сити, Москва, Охрид, Стружките вечери на поезията и др.

Стиховете си печата за пръв път във вестниците “Народна младеж” и “Септемврийска победа” и в списание “Родна реч”. Автор е на стихотворението, по чийто текст ФСБ създават песента си “Обичам те дотук”.

Автор на поетичните книги: “Една усмивка ми е столица” (1967), “Лично време” (1974), “Неграмотно сърце” (1978), “Общителен самотник” (1982), “Път и дом” (1988), “Обичам те дотук” (1992), “Будна кома” (1996), “Дърво и птица” (1999), “Аспиринов сняг” (2001), “Любовно разписание” (2005), “Човекът е въпрос” (2005), “Вечерна дъга” (2006), “Нови стихове. Лирика. Сатира” (2007), “Колхида” (2019), “Непадаща звезда” (2020). Автор и на есеистичната книга “Поезията като свидетел” (2019) и на книгите за деца: “Магаре с крила” (1983), “Туфо, рижият пират в три части” (1984 – 1994), “Приказки за Румпи-Румп” (1990)

Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му “Туфо, рижият пират” е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици.

Носител на Национална награда за поезия на Съюза на българските писатели (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1978), Световната награда за детска литература “Ханс Кристиан Андерсен” (1994, 1996, номинации), Medalica Pontificia, Vaticana (1996), Национална награда “Петко Р. Славейков” за детска литература (2001), Национална награда “Константин Константинов” за цялостен принос в детското книгоиздаване (2006), Национална награда “Гео Милев” за цялостно творчество (2007). Почетен гражданин на град Плевен.