Бяло пладне
Май се кани да вали.
Откога се кани.
Тъмен тъпан громоли
в близките балкани.
Всички чакаме благ дъжд
да притича скоро,
ободрил на шир и длъж
стръкове и хора.
Но внезапнo притъмня.
В жегата на юли
дъжд от ледени зърна
равното забрули.
За броени часове
бяла хала мина
стръкове и плодове
спят в постеля зимна...
И човекът изведнъж,
слисан, ще попадне,
вместо в шум на ласкав дъжд –
в тъжно бяло пладне.
В зимен дим той спира дъх.
Взорът леденее...
А над онзи близък връх
ясно слънце грее.