Неделен гост

Неделен гост

Беше кратък – както други път –
градският ми сън под селска стряха.
Чувам: разприказва се дъждът
и петлите дрезгаво пропяха.

Слънчев лъч, подобно златен стрък,
след дъжда пониква и пораства...
Лястовици литват в полукръг
и ми предвещават утрин ясна.

Селото, разтъркало очи,
рано се раздвижва, зашумява –
екне чук, косачка там бръмчи....
Автобус с пухтене преминава.

Ден неделен. Говор, суетня.
Портите за гости се разтварят.
В тези трудни селски времена
тази гледка ми е скъп подарък...

Ала гост съм в ясния пейзаж.
Тази вечер за града пътувам...
После, на шестнайстия етаж,
селото неделно
ще сънувам.