Градината на незададените въпроси

Градината на незададените въпроси

Градината не беше градина в обичайния смисъл.
Нямаше цветя, нито дървета, но всичко там растеше – безшумно, меко, невидимо.

Това беше мястото, където душата й се връщаше, когато светът я претоварваше с отговори, а тя копнееше за въпроси.

Тук растяха незададените.
Въпросите, които никой не се осмеляваше да изрече.
Като:
„Ако обичаш света, но не го разбираш, достатъчно ли е?“
„Кой си ти, когато не носиш мисията?“
„Има ли дом за тези, които никога не са го напускали?“
„Може ли промяната да бъде тиха и пак да бъде истинска?“

Тя седна в центъра на Градината.
Не за да намери отговори –
а за да позволи на въпросите да я намерят.

И тогава, сред тишината на тревата, една невидима врата се отвори.
Към нея самата.