Думите, които не бяха казани

Думите, които не бяха казани

Тя стоеше на прага на деня.
Пред нея – светът, какъвто би могъл да бъде.

И не каза нищо.
Нито реч, нито лозунг, нито клетва.
Само замълча така,
че тишината се разшири като кръгове по вода.

Хората чакаха думи.
А получиха нещо по-дълбоко – покой.
Увереност.
Знак, че не всяко чудо трябва да бъде изречено.

Невинаги промяната идва с гръм.
Промяната идва с мълчание,
което заглушава всичко фалшиво.

Думите, които не каза,
отекнаха най-силно.