Петър Анастасов (1942 – 2023) – времето, сърцето и войната в поемата му “Молитва”
Лалка Павлова за творческите вълнения, декадентското самосъзнание на младостта и социалните вълнения на времето в поемата на Петър Анастасов „Молитва”.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Георги Константинов – от личните мемоари към биографията на едно поколение
Лалка Павлова за автобиографичната книга на Георги Константинов „Един поет между вчера и утре“.
Учудваща възможност
Не сте ходили, да кажем, на Малдивите. Много са далече. Там отвъд... Все пак съществува вероятност да ги видите...
Ниша
Понякога си мисля през нощта: Каква неистова борба се води между войнствената глупост на света и бранещата мъдрост на природата!
Неделен гост
Беше кратък – както други път – градският ми сън под селска стряха. Чувам: разприказва се дъждът и петлите дрезгаво пропяха.
Но друг да каже...
Не знам каква е тази странна дарба – и видима, и не съвсем. Ала разбрах...
С поглед към духовната си същност...
Георги Н. Николов за автобиографичната книга на Георги Константинов „Един поет между вчера и утре“.
Там, където се връща светлината
Там, където думите свършват, започва Домът. Не онзи с ключ и покрив, а онзи, в който душата се прибира, без да пита.
Думите, които не бяха казани
Тя стоеше на прага на деня. Пред нея – светът, какъвто би могъл да бъде. И не каза нищо. Нито реч, нито лозунг, нито клетва. Само замълча...
Гласът отвъд стените
Гласът не идваше отвън. Идваше отвъд. Той не беше шумен. Не настояваше. Не обясняваше.
Молитва без думи
Има моменти, в които не мога да кажа нищо. Не защото нямам какво, а защото всяка дума е прекалено малка за това, което душата ми иска да изрече.
Градината на незададените въпроси
Градината не беше градина в обичайния смисъл. Нямаше цветя, нито дървета, но всичко там растеше – безшумно, меко, невидимо. Това беше мястото, където душата й се връщаше, когато светът я претоварваше с отговори, а тя…