Той беше невероятно добър в продаването на тази илюзия. Правеше го непрекъснато и навсякъде и на всеки. Успяваше да накара почти всички да повярват в илюзията. Всеки поглед, всяка усмивка бяха като обещание...
Банко откровено се възхищаваше на тази жена. Подари й буквата “А”! По право й прилягаше първата буква от азбуката, защото така бе започнал да кодира интересните жени – само с буква, а тази беше най-интересната...
Да те нападнат мухи посред бял ден в България – на село или в голям град е нещо съвсем обикновено. Случвало ми се е неведнъж. По принцип мухите са нахални птици – бръмчат и винаги искат нещо...
Мисля, че за Дания се замислих за първи път, когато четох пиесата “Хамлет” на великия Уилям Шекспир още в най-ранната си младост. Разбираемо е защо в мен остана впечатлението за някаква мрачна страна, обвита в мъгла история с унищожаването на нещо неизвестно, корупция сред елита, кръвосмешение, загадъчни замъци...
Ако трябва да назовем с две думи същността на Българското възраждане, то те биха били робство и борба. Не свобода, защото тя е само мечта, мираж, който поддържа жив българския дух във времето на садистичните изстъпления на друговереца-поробител и му дава сили да понася униженията, поругаванията, убийствата, кланетата и бесилките...
Сакралната геометрия за хармоничния баланс в строежа и порядъка на Вселената е много стара наука и води началото си още от времето на древните маи, египтяни, индуси и китайци. Тя представя начина, по който тяло, ум и дух се свързват и си взаимодействат с космическите принципи и закони...
След “В театъра на сенките“, “Онзи зад вратата”, “Азът, ер малък и безгласната буква”, “От седем зрънца истина“ и “Стихоанализа” сега Наталия Недялкова ни провокира с “В навечерието на 31 февруари”...
В “Помниш ли Венеция?” Ваньо Вълчев остава верен на темите за обичта, добротворчеството и топлата човечност. Неговите разкази са слънчеви прозорци към вълненията на младостта и носталгични спомени за непринуденото щастие. Понякога забавни, весели и закачливи, друг път – раними, тъжни...
