Разговор с морето

Разговор с морето

Ти помниш ли мига, когато
за пръв път с тебе се видяхме,
мига, във който ме плени
със твоята велика необятност?

Плени ме с бащината нежност,
с която тихо ме прегръщаш,
щом мълчешком към теб пристъпя,
за да разгадая твойта същност.

Плени ме с майчините ласки,
със шепота си чуден и неземен,
когато нощем в твоите обятия
разтварям се изцяло в тебе.

Понякога си бурно, разгневено,
с вълни огромни, страшни и сърдити,
но дори тогава пак обичам те
и пак се вливат в мене твойте сили.

Страшно е дори да си помисля,
че ще дойде ден, когато
за сетен път със тебе ще се срещнем
през някое горещо лято.

Но винаги във мене ще те нося –
дълбоко във сърцето скрито,
и ти ще си останеш мое,
макар и само в мислите и във мечтите.