Самота

Самота

Самотен съм, макар и сред приятели,
а на душата ми скала тежи...
Затворя ли очи – пред мене пак явява се
момичето, пристигнало от моите мечти...

Припомням си отново наш’те срещи,
припомням си отново твоя светъл лик,
а сърцето ми като в жестоки клещи
задъхва се в последния, предсмъртен вик.

Обикнах те безумно и безкрайно.
Обикнах те тъй, както никой до сега
на този свят не е обичал –
с любов, по-силна от смъртта.

Как бях щастлив във миговете кратки,
когато с нежна страст разтваряше се в мен,
летяхме с теб в простори необятни,
предали се на любовта във плен...

Но мина туй прекрасно време,
отлитнаха щастливите ни дни...
Отново сме за дълго разделени,
а може би завинаги дори...