Пред родния край – поклон!..
Георги Н. Николов за седмото краеведско изследване на писателя Никола Филипов „Долни Воден – минало и настояще“ (изд. FastPrintBooks, 2026).
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Георги Н. Николов за седмото краеведско изследване на писателя Никола Филипов „Долни Воден – минало и настояще“ (изд. FastPrintBooks, 2026).
Милена Миткова Минчева за три съвременни бразилски авторки: Ана Паула Мая, Карла Мадейра и Сокоро Асиоли.
Като пред олтар пред тебе коленича, изстрадана моя Родино! Всичко, което на дълг ме обрича, събрано е само във твоето име.
Обичам този град, преминал през възход и изпитания. Създаден във древни времена назад, събрал история вековна и стари предания.
Върху коприна извезана шевица като далечен спомен ме прегърна и с ласката на майчина десница детството ми сякаш се завърна.
Георги Н. Николов за поезията на малко известния поет символист Любомир Весов.
Георги Н. Николов за човека и твореца Йордан Ветвинов, автор на стихосбирката „Вчера“, поемата „Бачо Киро“, драмата „Бунтовна пролет“...
Сама, като лодка с ръждясала котва ме люшкат водите сиво оловни. За мен морето е бъдеща локва. За вас е курорт и летни купони... Но ето; сезонът изгубил е битка, какво да се прави – природен закон и небитието го тегли с…
Родно небе, искрометни звезди над старата къща. Към натежала лоза вятър плува скришом по гръб, а Луната ме пита: Тини, пак ли на сън се завръщаш? Не – отговарям й аз – този сън е реален – без скръб!
... и преди да се усмихне трънестият нар, тя стъпваше по покрива на забравения склад. зимата да прихне – все без господар се носи в нощта като йонийски лад.
... а Пегасът мой пръхти, земята рие със копито. Но, ти... не го съди! Не, не е от конете тихи! Галопира все напред. Нравът му е лют, и когато най е блед – пред конете бити, последни сили впряга – стига пръв Всемира.
Докато вретеното ми още преприда тънката нишка живот, аз се решавам на всичко и тръгвам към Божия гроб с други – досущ като мен с угнетени...