Изгорил Исус Христос
Свещеник Рафаил Събев, когото в градчето наричаха поп Райо, прекопаваше леха в градинката си пред двукатната къща. Преминаващият по улицата Панайот Николов на път към работното си място в местната НАРКООП спря, поздрави…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Да нарисуваш цвета на душата
Снежана Галчева за книгата на Калина Томова „Роман за двама“.
“Променят се времената и ние се променяме с тях...” – забравеният Софроний Врачански
Една латинска сентенция ни казва, че “природата не търпи празно пространство”. Човешката историческа памет също не търпи празно пространство – липсата на знание за едни събития и личности се попълва с информация за…
Мисли като творец, там е силата
Из “Роман за двама – Синята лейди”, Книга първа, 2026.
Из “Роман за двама – Синята лейди” (1)
Вървим по брега, ръка в ръка, мълчаливо. С усещането, че се познаваме откакто се помним. Излишни са думите. Обменяме чувства. И летим – един до друг, заедно. Не знаем колко време изтича така. Хубаво време. Пълно с…
Из “Роман за двама – Синята лейди” (2)
Има мигове, които ти се иска да прескочиш. Подредени един до друг, преминават във вечност. Планина от мигове, като стена. Зад която искаш да се скриеш, да потънеш там, да останеш завинаги. Но не! Няма как! Защото вече…
“Панаирът” на живота в стихосбирката “Скалисто сърце” от Георги Константинов
Лалка Павлова за поетичната книга на Георги Константинов „Скалисто сърце” (издателство „Хайни”, 2025 г.).
Sapientia historica perspicaciae spiritualis...
Георги Н. Николов за романа на Константин Г. Константинов „Концерт за черна цигулка, Ор. 5“.
Как хубаво на летен ден се спи
Как хубаво на летен ден се спи! Капчукът нежно трака по стъклата, напомня ми за лунната соната, приспивно гали моите уши.
През лятото е времето горещо
Не! Няма угодия за старика, за него няма подходящ сезон; не го устройва вече климатика ни в летния, ни в зимния сезон.
Децата истински обичам аз
Децата истински обичам аз. Дочуя ли от някъде случайно, в съня ми даже да е детски глас, изпадам в умиление безкрайно.
На седмия ден...
Неделя. След седмичния ритъм си почивам. Лежа в тревата. А Земята без почивка се върти...