Разкази
Вървим по брега, ръка в ръка, мълчаливо. С усещането, че се познаваме откакто се помним. Излишни са думите. Обменяме чувства. И летим – един до друг, заедно. Не знаем колко време изтича така. Хубаво време. Пълно с…
Калина Томова6 февруари 2026
Разкази
Има мигове, които ти се иска да прескочиш. Подредени един до друг, преминават във вечност. Планина от мигове, като стена. Зад която искаш да се скриеш, да потънеш там, да останеш завинаги. Но не! Няма как! Защото вече…
Калина Томова6 февруари 2026
Рецензии
Лалка Павлова за поетичната книга на Георги Константинов „Скалисто сърце” (издателство „Хайни”, 2025 г.).
Лалка Павлова31 януари 2026
Рецензии
Георги Н. Николов за романа на Константин Г. Константинов „Концерт за черна цигулка, Ор. 5“.
Георги Н. Николов27 януари 2026
Поезия
Как хубаво на летен ден се спи! Капчукът нежно трака по стъклата, напомня ми за лунната соната, приспивно гали моите уши.
Борис Младенов25 януари 2026
Поезия
Не! Няма угодия за старика, за него няма подходящ сезон; не го устройва вече климатика ни в летния, ни в зимния сезон.
Борис Младенов25 януари 2026
Поезия
Децата истински обичам аз. Дочуя ли от някъде случайно, в съня ми даже да е детски глас, изпадам в умиление безкрайно.
Борис Младенов25 януари 2026
Поезия
Неделя. След седмичния ритъм си почивам. Лежа в тревата. А Земята без почивка се върти...
Георги Константинов24 януари 2026
Поезия
Готов съм да призная: не искам нищо повече на този свят: парче сигурен хляб и чаша истинска свобода...
Георги Константинов24 януари 2026
Поезия
Май се кани да вали. Откога се кани. Тъмен тъпан громоли в близките балкани.
Георги Константинов24 януари 2026
Поезия
Обективно – да, животът е безкраен. Субективно – аз съм на Земята само миг.
Георги Константинов24 януари 2026
Разкази
През лятото на 1994 ми дойде на гости един мой приятел, не прототипът, а самият Митю Мустака от пиесите ми “Доларама” и “Далечни светлини”, които все чакат някой балък режисьор да ги постави...
Александър Гочев24 януари 2026