Вечните олтари на България

Вечните олтари на България

Като пред олтар пред тебе коленича,
изстрадана моя Родино!
Всичко, което на дълг ме обрича,
събрано е само във твоето име.

То преминава през разстояния и време,
като белег в паметта на епохите скрит.
Носи раните на моето родово племе,
сложило начало на един народ велик.

Коленича пред вечните твои олтари,
пред които като със свято причастие
от кръвта на предците, живота си дали,
смирено пречиствам душата си и тяло.

Но Шипка как между стени да поберем
или онова бесило, превърнато във връх?
Симеоновите книги и дух да пренесем,
в които историята е написана със кръв.

За всеки вечен български олтар,
който не се побира в храма тесен,
звездите са му изпратени във дар
и храм е само куполът небесен.