Наскоро в разговор с един приятел, доктор по философия и магистър по литература и изкуствознание, стана дума за това доколко литературният критик в интерпретацията си за конкретна художествена творба има право да говори за политика. Според него това не е желателно. Аз мисля, че някои произведения задължително го изискват...
Сред тринадесетте свидетели, чрез които е реализиран сюжетът на романа “Случаят Джем“, присъстват само две жени. Изборът им е съобразен с основните семантични пластове, представящи допирните точки и оттласквания между Изтока и Запада...
Заключителната част на романа “Случаят Джем“ също не е така нашироко разгърната, както първите две сюжетни цялости – тя е само с 20 печатни страници по-обемна от третата част. Сюжетът й е изграден от един обемен откъс от дневник на Саади и показанията на трима свидетели пред съда на историята...
Шумът от виелицата дълго не му дава спокойствие да заспи. Жилавите, разперили изтънели пръсти на всички страни клонки на вековните явори барабанят заплашително по замръзналата коричка на натрупания върху покрива сняг на извисилата сe над къщите в този район стара тухлена сграда, през улицата...
Но сега той пристъпва с радост. Вкъщи си е. Ето ги прекрасните килими. Ето ги грузинските мебели, за които господин Пърси Бърлинг споменава с малко завист, според биографията “ Оруел. Животът” на известния политик и писател Бърнард Крик. Къщата е приятно затоплена от бойлера на фирмата “Идеален бойлер”...
Разказите на Иван Вазов от 90-те години на XIX век съществено се различават от прозата му, писана дотогава. Новите обществени и икономически условия след Освобождението на България издигат в култ материалното и не могат да бъдат отразени със средствата на романтичното извисяване на възрожденския тип човек...
“Надарена или прокълната” е вторият роман на Лина Михова. Роман, в който повратностите на съдбата поставят героите му пред изпитания, редуват добро и зло, успехи и неудачи, за да калят волята им в търсене на своето място под слънцето...
“Август се чете безкрайност” е третата самостоятелна поетична книга на Силвия Андреева (след “В кръвта ми има морска сол” и “Наричам те Спасение”). В книгата се редуват откровения и размисли в мерена и немерена реч, вдъхновени от морето и любимия Созопол...
Поредна година отнасяш, море!
Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват.
Декември догаря в капки восъчен стих
по скали ослепели стъпки в спомен оставям.
