Е-списание

Къща от слама

преди 4 months 1 седмица

Вода и пръст и дребна слама,
наречена “мекина”.
И боса ситно гази мама,
додето сила има.

Наследство

преди 4 months 1 седмица

Баща ми тръгнал щастие да търси
по чуждите земи... не бил с късмет.
Такъв го знам от снимките опърлени
от времето: сърдит, там нейде на гурбет.

Живот

преди 4 months 1 седмица

И както скъперникът стиска кесията злато,
а също – навитата тубичка стиска
с ръце костеливи,
с изпъкнали жили...

РД

преди 4 months 1 седмица

Тук няма хубави жени
и хубави мъже Животът
е сложил своя зверски белег на
лицата очите гледат тъпо...

Следи

преди 4 months 1 седмица

Упорството да съхраня
изтичащото: ехо от гласа
в мига на слабост скулите –
два хълма замъглени
над светлата повърхност на лицето

Жив съм

преди 4 months 1 седмица

Жив съм още мърдам
крайниците си не помня
как съм се довлякъл до това
вонящо място Краят на цивилизацията...

“Кал” на Йордан Атанасов – поема за търсенето на смисъла

преди 4 months 1 седмица

Всеизвестно е, че независимо от наличието или отсъствието на странична физическа помощ, ние идваме сами на този свят и си отиваме сами от него. Макар и до голяма степен на подсъзнателно ниво, по-голямата част от времето между двете терминални точки използваме за откриване на смисъла на собственото си съществуване...

По моста над живота...

преди 4 months 2 седмици

Българската есеистика като литературен жанр има своите корени и традиции. В по-ново време бих споменал имената на Асен Златаров, Ефрем Карамфилов, Боян Болгар, Стефан Продев, Благовеста Касабова, Николай Хайтов, Георги Марков. Лиляна Стефанова... А наскоро от печат излезе “Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021), дело на Наталия Недялкова с творчески псевдоним Прогресива Геометрикус, известна на читателите и като доказала се талантлива поетеса и преводач.

Неразделни

преди 4 months 2 седмици

Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им. Вървяха по малко и винаги бавно, защото вече нямаше закъде да бързат. Държаха се за ръка и често спираха, за да направят път на другите.

Пощальонът

преди 4 months 2 седмици

Стара каруца с човек в протрито кожухче в нея пъплеше по разкаляния път към покрайнините на града. Мършавият кон пристъпваше бавно и едва-едва влачеше товара си. Земята бе подгизнала и покрита тук-там с пресен сняг, навалял през нощта. Оловносиво, небето висеше над полето като че ли се канеше да го захлупи. По голите дървета бяха накацали самотни гарвани. Жива душа не се виждаше наоколо.

Страници