Жена амазонка
Откакто е Господ окръглил земята –
по някакъв стар и неписан закон,
препуска стремглаво по нея жената –
сама амазонка, възседнала кон.
Тя с вятърни мелници често се бори,
посича недъзи – един Дон Кихот!
Със думи борави, с оръжие спори
и брани рода си под синия свод.
Жената вулкани от огън насажда
и сипва отрови във мъжки сърца,
умее да гали и с обич да ражда
и хляба насъщен, и свойте деца.
Една амазонка – безстрашна, красива,
със всичко се справя във сняг и във дъжд!
Но тя осъзнава, че най е щастлива,
когато до нея е точният мъж.