Почивка си давам
Вдъхновено от “Писмо от 83-годишна жена до 60-годишна приятелка!”
Как препуска конвоят на дните ми в този живот.
А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот.
Нека препускат минутите – луди коне!
Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.
Не зная какво ми остава. Месец, два. Може би ден.
Каквото и колкото – то е подарък за мен.
Вече не мисля за никакви празни успехи.
Вече си нося новите пазени дрехи.
Не се и ядосвам за някакви дребни неща.
За днеска живея. Без план и напразна мечта.
Макар че не мога нищо обратно да върна,
бързам всичко любимо и мило днес да прегърна.
Аз на децата си често, даже през час се обаждам,
каквото поискат, с душа и сърце им угаждам.
Колко много години пропуснах в пилеене,
додето разбрах, че на тази земя съм дошла за живеене.
Мария Маринова
Мария Маринова Маринова е родена на 3 декември 1944 година в град Добрич. Завършва гимназия в родния си град, Институт за културно-просветни кадри със специалност “Театър” във Варна и Учителски институт – “Български език и литература” в Смолян. От 1976 година…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар