0 книги 5 публикации

Мария Маринова

Мария Маринова Маринова е родена на 3 декември 1944 година в град Добрич.

Завършва гимназия в родния си град, Институт за културно-просветни кадри със специалност “Театър” във Варна и Учителски институт – “Български език и литература” в Смолян.

От 1976 година живее в град Сандански. Работила е като екскурзовод в почивни станции в Момин проход и Велинград, и като библиотекар в гимназия “Яне Сандански” в града. Дълги години ръководи ученически литературно-творчески и театрални състави към Центъра за работа с деца, читалището и училищата в града.

Автор на книгите “Леткина плетка” (стихове за деца, 1986), “Тайнството на библиотеката” (1988), “Ха познай” (гатанки, 1991), “Закачка плачка” (стихове за деца, 1996), “Светулка в мрака” (лирика, 1994), “Запалена сълза” (лирика, 1999), “Странният танц на римите” (2000), “Гатанки загадки за дечица сладки” (2004), “Атагорд чудовището” (2006), “Мило коте” (2012), “Рисунки без лилаво” (2013), “Нещо бяло се случи” (2015), “Звезден сън” (фантастична приказка, книга първа, 2016), “Войната на адроните” (фантастична приказка, книга втора, 2016).

Автор е на пиеси за деца, както и на телевизионни фолклорни импресии. Сътрудничи със свои творби на списания и вестници за деца и възрастни. Песни по нейни текстове звучат по радиа и телевизии. Член е на СБП от 1995 г.

В Меридиан 27

Публикации от автора

Поезия

Диря в пясък се изтрива

Лятото лежи по гръб лениво. Ни пулс, ни кръвна вена му пулсира. Но аз не искам да се влача полужива, аз трябва да въртя във кръг всемира.

Поезия

Жена амазонка

Откакто е Господ окръглил земята – по някакъв стар и неписан закон, препуска стремглаво по нея жената – сама амазонка, възседнала кон.

Поезия

Почивка си давам

Как препуска конвоят на дните ми в този живот. А след него сърцето ми лудо подскача обляно от пот. Нека препускат минутите – луди коне! Спирам. Почивка си давам в последния стадий поне.

Поезия

Вина не се изкупва със цветя

Колко млади, наивни и влюбени бяхме. Радостта ни се стелеше в тяло и цвят. Във дланта на небесната кръглост мълчахме, брояхме искри на красив звездопад.

Поезия

Ти си моето чудо

Аз усещам дъха ти забързан как пресича простора пеша и макар да е още далече, той отеква във мойта душа. Аз те чувствам с кръвта си, със пулса в плътта ми докрай учестен и денят ми започва спокоен и усмихнат от теб…

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.