Александър Гочев

Александър Гочев е роден на 18 ноември 1942 година в гр. Шумен.

Завършва Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 г. работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика).

През 1980-те години е заместник-ръководител на каскадьорска група към Народния театър “Иван Вазов” и същевременно участва с нея в телевизионни и игрални филми, като в полско-българската продукция “Окото на Пророка” играе една от главните роли.

От 1985 година е в САЩ, През периода 1985 – 1989 г. работи по покана в Texas А&М University and Purdue University в областта квантовата кинетика, а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) – най-голямата агенция за научна информация в света.

В САЩ започва да пише пиеси, които се издават от редакцията на списание “Пламък” през периода 1999 – 2008 г. През 2018 г. излизат като отделна книга “Далечни светлини” на издателство “Захарий Стоянов”, която получава през 2019 годишната награда за драматургия на Съюза на българските писатели.

Негови разкази и публицистични статии са печатани в списанията “Везни” и “Пламък”, в “Словото днес” на СБП, във вестник “Нова Зора”, както и в други форуми. През 2019 г. издателство “Захарий Стоянов” отпечатва статиите му в отделна книга “Принудено и непринудено”. В рамките на годишните награди на СБП за 2020 г. е отличен със специалната награда на вестник “Словото днес” в литературния конкурс “Тончо Жечев” за поредица статии, публикувани във вестника през 2019 г.

Член е на Съюза на българските писатели (драматургия,), на Българския ПЕН клуб, на Американския ПЕН център и на American Chemical Society.