Къща от обич
Това, за което говориш,
прилича на стара къща,
пуснала корени в низината.
Опитваш се да я отместиш горе на билото
с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Докато търсиш място нависокото,
варосаните и стени се разпукват,
прозорците като криле на птици правят махове
и белите пердета отлитат във всички посоки.
Чува се проскърцване, после звук на прокъсване...
Завърташ къщата на изток – слънчева да бъде.
Около нея синя тинтява, а на вратата й
стара жена с пъстър шал на раменете
вее боб на вятъра.
Дали чакаш отговора ми,
нарисуван?
Питаш ме:
– Защо са толкова тъмни тоновете
на моята слънчева къща?
– Докато търсеше място и сгоден вятър,
очите ми потъмняха от взиране,
и вместо да бърша прозорците й
да влезе слънцето, садих боб.