Литературни меридиани или какво се пише тук и сега

Литературни меридиани или какво се пише тук и сега
Предговор към сборника с ревюта „Литературни меридиани“

Едно издателство, създадено като на шега, извървя четвърт век по своя път. Равносметката е: четирицифрено число реализирани книги и стотици автори, приютени в голямото „литературно семейство“ на „Либра Скорп“.

Първоначалното съмнение, по-скоро увереност от страна на видни писателски кръгове, че няма как да се справи на литературното и книгоиздателско поле един нелитератор, а обикновен инженер-химик и прост доктор по химия, се уталожи с времето, а впоследствие се оказа и плюс. Едното предимство бе, че като непишещ литературни текстове (поезия и/или белетристика) се разграничавам от нескончаемите домогвания, разпри и кавги между членуващите в нароилите се многобройни писателски съюзи и сдружения. Второто: познанията ми в областта на природните науки ми отредиха преимущество като издател на научни монографии, учебници и учебни помагала за студенти, и то не само в сферата на природните, а и към техническите и обществени науки.

И така, с течение на времето, получих така нареченото „професионално изкривяване“ и придобих свой си стил за оценка на литературно творчество. Започнах с аматьорски опити за редактор на книги, впоследствие задълбочих аматьорството до полупрофесионализъм. След десетата година опитах и да съчинявам писмени отзиви за книги, които по някакъв начин са ме впечатлили, или казано по-поетично – „докоснали“. Тези мои оценки на художествено-литературни книги в никакъв случай не бих ги нарекъл „рецензии“, тъй като в тях липсва задълбочена и професионална оценка на приносните елементи във въпросната творба. Затова и ми се стори по-правилно да ползвам модерния сега термин – „ревюта на книги“. „Литературният“ ми изказ започна да се налага с времето и се оказа много престижно засвидетелстване на внимание от „ревю“. И така... докато дойде времето, в което ме осени поредната шантава идея, да събера в книга тези полу-полу писàния.

Опитах се да отсея по-поносимите ревюта, да ги пресортирам и подредя по някакъв начин, за да се получи една що-годе прилично изглеждаща книга, в порядъчен обем. Казусите, които се появиха, бяха в критериите за подредбата – дали да са по година на раждане на автора (както е общоприето в литературните антологии), дали по година на издаване на книгата, за която се отнася ревюто, или ... считаният за най-неудачен вариант – по азбучен ред на първото име на автора. Приех, естествено, най-неподходящия, трети вариант – ако някой от авторите не си харесва мястото в книгата, да се сърди на кръстницата си. Прегрупирах все пак ревютата в три раздела: поетични книги, белетристични книги, и третият – книги, удостоени с по-специално внимание от страна на издателството – спечелили литературната награда „Еквалибриум“.

Ами... като за увод – толкова. Само мога да добавя, че книга като тази не се чете поред. И ето тук е „предимството“ на „неправилната“ подредба – в „съдържанието“ на последните страници по-лесно ще откриете автора, от когото се интересувате, и за когото искате да прочетете, вместо да се налага да прочетете целия списък автори, докато намерите този, когото търсите. Наясно съм и че уводът като правило се чете последно (ако изобщо някой си направи труда да му отдели внимание), затова ви пожелавам:

Приятно четене и добро настроение!

------------
Денчо Михов, „Литературни меридиани. Какво се пише тук и сега“, ревюта на книги, изд. „Либра Скорп“, Б., 2026.
------------