Седях си на стола и гледах слънчогледите. Затворих очите си. Жълтите им пити вече бяха започнали да придобиват кафяв цвят и висяха натежали на стеблата, които едва ги удържаха. Тук там, узрелите им семки се чернееха...
Моят дом е в небето, но животът ми протича между него и земята. Като по невидима стълба слизам и се качвам обратно безброй пъти, откакто свят светува. Тръгна ли надолу, тръгват и всички части, от които съм съставен...
