Е-списание

Георги Константинов – от личните мемоари към биографията на едно поколение

преди 8 months 3 седмици

Георги Константинов е национално и международно признат творец, автор на над тридесет стихосбирки, на книги с есета и с творчество за деца, заемал важни организационни и държавни постове, народен представител и един от съставителите на днешната Конституция на България, носител на много национални и международни награди.

Учудваща възможност

преди 8 months 3 седмици

Не сте ходили, да кажем, на Малдивите.
Много са далече. Там отвъд...
Все пак съществува вероятност
да ги видите...

Ниша

преди 8 months 3 седмици

Понякога си мисля през нощта:
Каква неистова борба се води
между войнствената глупост на света
и бранещата мъдрост на природата!

Неделен гост

преди 8 months 3 седмици

Беше кратък – както други път –
градският ми сън под селска стряха.
Чувам: разприказва се дъждът
и петлите дрезгаво пропяха.

Но друг да каже...

преди 8 months 3 седмици

Не знам каква е
тази странна дарба –
и видима, и не съвсем.
Ала разбрах...

С поглед към духовната си същност...

преди 8 months 3 седмици

Неоспорим е фактът, че в краткото си тленно битие хората таят една интимна надежда. Тя е някак скрита зад делничните тегоби и мимолетни радости, ала е неугасима – да оставят след себе си послание за идните поколения, за да бъдат запомнени. Какво може да е то? ... С такива въпроси посрещнах биографичната книга на Георги Константинов “Един поет между вчера и утре”...

Там, където се връща светлината

преди 9 months 1 седмица

Там, където думите свършват, започва Домът.
Не онзи с ключ и покрив,
а онзи, в който душата се прибира, без да пита.

Думите, които не бяха казани

преди 9 months 1 седмица

Тя стоеше на прага на деня.
Пред нея – светът, какъвто би могъл да бъде.
И не каза нищо.
Нито реч, нито лозунг, нито клетва.
Само замълча...

Гласът отвъд стените

преди 9 months 1 седмица

Гласът не идваше отвън.
Идваше отвъд.
Той не беше шумен.
Не настояваше.
Не обясняваше.

Молитва без думи

преди 9 months 1 седмица

Има моменти, в които не мога да кажа нищо.
Не защото нямам какво,
а защото всяка дума е прекалено малка
за това, което душата ми иска да изрече.

Страници