За “Жулиета и другите” на Весела Люцканова

Внимателно и няколко пъти прочетох увлекателно написаните страници на книгата „Жулиета и другите“ (изд. Изток-Запад, 2025) на Весела Люцканова и веднага споделям, че съм дълбоко впечатлен. Преди всичко – от гражданската доблест на авторката, която връща от мрака на забравата истината за една огромна трагедия: за самолетната катастрофа от 16 март 1978 г., в която загиват треньорката на националния отбор по художествена гимнастика и нейните момичета, момчетата от националния ни юношески отбор по футбол, техните връстници-баскетболисти от Полша, членовете на полска правителствена делегация и разбира се, екипажът на машината. Истина, безцеремонно и цинично изопачавана и яростно крита от тоталитарната ни държава по причини, оставащи неясни и днес. Чест прави на Весела Люцканова, че се връща към тази тема, „разбутвайки“ пред читателския поглед огромната тежест на годините и мътния прах на забравата. За да възстанови ярко талантливо от свои граждански, човешки и емоционални позиции дълбоките корени на случилото се в истинските му жестоки мащаби. И да даде пред новите поколения читатели както информация, така и искрици за задълбочен размисъл: защо се е случило и защо е скрито; потърсена ли е отговорност от „невинните“ виновници за трагедията и доколко близките на жертвите са получили своето морално удовлетворение. А още – възможно ли е това да се повтори в новия ХХI век у нас и тук, на Балканите, или всичко е било привидно изолиран случай.

Текстът на книгата е дълбоко изповеден и човешки съпричастен към разказваното. В него е вплетен ясно доловим протест срещу административното бездушие и чиновническа мекушавост, скрити под политическия похлупак на България от онова време. И потвърдена решимост неказаното да стане явно в името на големия спорт, на мястото на достойни наши съвременници в спомените ни и в паметта ни, дължаща своята правдива приемственост на следващите поколения. Към поставената си задача Весела е подходила много отговорно, проучвайки документи, потвърдена журналистическа фактология, спомени на съвременници и доколкото това е възможно – скрит в архивите снимков материал. Така ръкописът корени своите достойнства в грапавините на времето, сред които се ражда сюжетът. Поднесен по страниците от персонажи, облечени в плът и кръв, в различни хоризонти на емоционалното им битие, нравствени позиции, интимен свят и разбирания за добро и зло, стойностно и мимолетно, важно и не съвсем. Все категории на нашето съществуване, вместени в цивилизационния спектър на съвремието.

Тук са, сред беглите щрихи на епизодични участници в сюжета, централните герои Кая, Йори и разбира се – синът на Жулиета - Шишман. Дълбоко подвластен, независимо от отлитащото време, на предсказанието на пророчицата Ванга, че всички жертви на трагедията са живи и ще си дойдат по вода. Изплуват имената на първите златни момичета: Мария Гигова, Нешка Робева, Красимира Филипова, Румяна Стефанова и на спортната журналистка Вера Маринова. Припомнят се моменти от живота на Федерацията по художествена гимнастика и още, и още привидно бегли сюжетни моменти, допълнително привнасящи в повествованието достоверност и фактологична убедителност. Точно в емоционалната тоналност и на самото интригуващо заглавие към съдържанието на всичко, споделено от писателката в „Жулиета и другите“.

Абсолютно съм убеден, че творбата на Весела Люцканова, отдавна доказала се като творец с ярко перо и мъдър подбор на вълнуващи теми, ще предизвика заслужен интерес сред читателите от различни възрасти. Ще я нарека книга-откровение, книга – чакана изповед, книга – реквием за неказаното... някога, но възродено под дъгата на правдата днес. Очаквахме я с нетърпение и печатното й рождение, слава Богу, е вече факт. Пулс на човешката памет, изсечена и възкресена в красотата на споделените художествени слова; имаща право на свой осъвременен, хуманен, истинен хоризонт в морала на нашия век. Адмирации, адмирации, Весела...

------------
Весела Люцканова, „Жулиета и другите“, изд. „Изток-Запад“, С., 2025.
------------