За теб

За теб

Не слушай днес как тишината
В съмнения душата ти гребе
Чуй как вселената потръпва
За да ти подари небе.

Не се съмнявай че ще се разлистя
като гора напролет ще цъфтя
И в дланите си иглолистни
цял миг от вечност пак ще приютя.

И вятър ще свисти в косите
помел останките ни тленни
Дали ще стигнем до звездите
по стихове, и неопитомени?

Днес в мен случайно не живеe
недосънувана страстта.
Мълчейки в стихове, душите греят.

Случайността е винаги съдба.