Среднощен бриз
Среднощен бриз косите нежно ми погалва
и любовна песен тихо на ухо ми шепне,
приканва ме със своите длани нежни
в прегръдката му да потъна,
да забравя грижи и да се отпусна.
И връщам се тогава изведнъж към спомени блажени
за отминалите дни валежни,
когато до прозореца седях,
потънала в дълбоки мисли за живота
и унесено мечтаех.
Търсех себе си из хоризонтите далечни
и чаках нещичко да ми подскаже коя е следващата стъпка,
къде е пътят, по който да поема,
какво решение да взема...
И сякаш тегли ме неусетно течение неизвестно
някъде навътре в океана –
навярно там се крие
светъл пристан на надежди и мечти,
навярно, може би ...
...
Къде ще стигна, рано е да кажа,
какво ще видя – и това не знам,
но чувам аз как полъх благ отронва думи нежни,
предава ми завет нетленен и с устни златни ми нашепва:
“Ти следвай своето сърце и вярвай му –
на правилното място то ще те отведе”.