Географски език
Отлепи ми се мост металокерамични зъби. И то точно в апогея на партито на българските таланти в Лондон. Егати късмета!
Напуснах преждевременно партито, проследен от учудените погледи на присъстващите и сутринта съм в близкия Гайс хоспитал. Като учебна база на зъболекарския факултет, там стажанти и практиканти извършват ежедневно спешен сервиз от всякакво естество.
След съответния разпит с попълване на информация за здравното ми състояние, както и това на родословието ми до дядо и баба, стажант-зъболекарката Зара преглежда основно зъбите и устната ми кухина. Малко учудена, ме кара да изваждам езика си и да го задържам изплезен ту наляво, ту надясно. И непрекъснато ме пита: “Тука боли ли, там боли ли, сега боли ли?”
– А бе, никъде нищо не ме боли, дойдох за да ми залепите моста! Да не открихте раково образувание? – питам на свой ред и аз.
– Не, не! Наши си медицински въпроси...
И повика ръководителя или преподавателя си.
Идвайки при мен, той избъбри нещо като “географикъл” и събра всички практиканти, които стажуваха в този момент в разграфената на десетина сепарета зала.
– Оооо, за географския ми език ли говорите? – усетих се най-после аз.
– Да. Ама на вас познато ли ви е това, откъде го знаете?
– Разбира се, че го знам! Бях десетина годишен, когато при един преглед, лекарят ми го разясни.
– Чакай, чакай! Откъде произхождахте Вие?
– От България. Страна член на Европейския съюз.
– Н-и-м-а в България преди петдесет години някой е знаел за така наречените географски езици? – провлачи с ококорени очи преподавателят. И след като ме използва като опитна мишка пред аудиторията, добави: – Ще се съгласите ли да дойдете на преглед с научна цел в лабораторията ни някой ден? Бихме искали и снимка на езика Ви да направим, защото е с ярко очертана география с разноцветни петна...
Съгласих се. Още една уникалност ми откриха. Сега... някои жени да не помислят, че си правя самореклама и да почнат да ми звънят! Не, не давам телефонния си номер! За неведомите по въпроса ще разясня, че географският ми език ме възпира от прекаляване. Ям ли продължително един и същи зеленчук или плод, с характерна болка ме предупреждава, че е време да хапна междувременно и нещо друго, да има разнообразие...
Случката ме провокира да потърся малко информация в интернет. Доста се посмях на дискусията между специалисти, дали географският език е болест или не. Някои го свързваха с алергии, други с анемии или дори с имунна недостатъчност. Разтревожени майки търсеха помощ, че не могат да излекуват петната по езичетата на бебетата си. В едно обаче специалистите бяха единодушни – че географският език е по рождение и е нелечим. А как ще е лечим като не е болест? Лекуват се само болестите!
И друго ми направи впечатление в интернет – илюстрациите, които даваха за географски езици. Снимките им бяха доста бедни на шарки. Изплезих си езика пред огледалото. Охо-хооо... реки с проломи, хълмове, равнини с разноцветни петна. Затова се прояви тоз научен интерес към мен. Ще отида, нека гледат всички заинтересовани един образец на географски език! И ще настоявам да напишат, че това е даденост, а не някаква си нелечима болест. Даденост, като талантите... За мен ползата от него със сигурност е доста повече, отколкото някаква си неизвестна за мен и несъществуваща вреда.
А колкото до английския преподавател, с учудването си той се издаде, че смята името България за ново наименование на някаква си бананова република Замунда – зареяна някъде из Африканския континент.