Господин Зенкер

Уж от Англия е тръгнала световната промишлена революция, ама често англичаните ме учудват с техническото си невежество. В един мой разказ съм описал учудването и възторга на дузина англичани, станали свидетели на резултата от използването ми на нещо най-елементарно – лоста, изучаван от петокласниците в България. Тук обаче става въпрос за нещо по-сложно и по-съвременно.

– Взеха ми сума ти пари и на следващия ден чешмата пак прокапа! – за кой ли път се заоплаква от лондонските водопровдчици моя позната.

– Ама кранчето ли ти капе, това ли е проблемът? – най-после асимилирах болката й аз, защото си мислех, че търси водопроводчици за нещо по-сериозно.

От години капела топлата й вода. И напразно плащала и за водата, и за загряването й.

– Но защо не си ми казала досега? Това аз го оправям. Имам едно уредче, дето те го нямат...

След тези мои думи, Надя, Надежда (така се казва тази моя позната), ме възнагради с един безнадежден и снизходителен поглед – поглед означаващ повече насмешка, отколкото недоверие. Специалисти водопроводчици не могат да го оправят, та аз! Но след като й разказах историята с моя зенкер, все пак се съгласи да опитам.

Преди трийсетина години, заминавайки на специализация в тогавашната Източна Германия, мой приятел водопроводчик-пенсионер ми поръча:

– Виж това уредче, имам си го от Хитлерово време. Зенкер се нарича, българско име си няма. Ако намериш там, купи един за мен, па и за теб си купи един.

И ми обясни какво се върши с него.

Аз намерих и купих. И няколко пъти подновявах с него смесителните си батерии, вместо да ги заменям с нови. Пренасям го с мене – ту в Лондон, ту в България. Веднъж ме видяха английски водопроводчици. Като разбраха предназначението му, почнаха да наддават, за да го купят. Но... после къде ще намеря такъв, като вече ГДР не съществува? Производителите на кранчета и батерии противодействат на производството му, защото иначе ще трябва да намалят значително своето такова.

Когато след едноминутно зенкероване поставих ръкохватката и пробвах, Надя беше изумена.

– Не мога да повярвам! Я виж, пуснал ли си наистина водата!

На следващата сутрин получавам на мобайла си и благодарствен СМС. След няколкогодишен капков тормоз, тя за пръв път намерила сутринта умивалника си сух.

Напразно са заменяли английските водопроводчици гумички и ръкохватки с нови. Водата си проправила пътечка, прояла като червейче основата, седлото, върху което ляга уплътнителната гумичка. Зенкерът ми стругова това седло, заглади го и го лъсна като ново.

Но това не е всичко, продължението е по-интересно.

Един ден на телефона ми позвъниха и потърсиха мистър Зенкер. Казах, че имат грешка и затворих. Звъненето обаче се повтори и тогава разбрах,че познатите на моята позната си препредавали с препоръка номера на телефона ми и записвали това интересно наименование като мое име. Така се превърнах в Господаря на капките – господин Зенкер.