Край огъня

Край огъня

Стъпил край затихващия огън,
взирам се молитвено назад.
Имам само дребните тревоги,
дето вече чакат свой разпад.

Теглех ги в ярем до неотдавна,
сипваха в кръвта ми люта сол.
Чакаха крушението славно –
с падане и клъцнат ореол.

Ничком не застанах пред живота,
пълнех с вяра клетото сърце.
Някъде достигах връхна кота,
другаде – на болката бях цел.

Стенеше душата безвъзвратно.
В миг отписан ти се появи.
Върна ми измръзналото лято,
в зима сякаш, че тайфун изви.

Гледам оцелял на вододела:
много дал. Ала и доста взел.
Житото последно как да смеля
с моя малък ретро зърномел...

Носи ме оптимистичен вятър,
май е светлина? Какъв ти здрач!...
В късната любов на самотата
огънят намери подпалвач.