Разум и още нещо...

Разум и още нещо...

Сосорд свали от главата си приличащото на каска устройство и се замисли. Днес се беше случило нещо по-различно от всичко, което беше наблюдавал до сега. Човекът, в който се “вмъкваше” напоследък, беше изпитал чувство, съвсем различно и непознато за него.

От много цикли, първи лардите, а след това и жители на много други планети, бяха започнали да се вмъкват в мозъците на човеците от планетата, наречена от тях Земя. Лардите бяха намерили много подходящ материал, примати обитаващи третата планета на една звезда, в периферията на галактиката 883/ЗАК/17. Изпратиха биотехници. Те пипнаха тук-там в тяхното ДНК и се беше получил много интересен продукт. За късмет, тази планета имаше и сателит, който те превърнаха в междинна станция.

Лардите бяха правили опити и с други първобитни същества от други планети, но резултат, като този, никога не се беше получавал. Емоции, много и различни, буквално бъкаха в главите на тези същества – човеците – отдавна забравено чувство в развитите цивилизации. В тях разумът беше победила и сега те живееха в мир и сговор. Но се оказа, че да изживяваш чужди емоции не е вредно. Дори понякога се използваше като психологично лечение. Откакто бяха открили начин за “вмъкване” в мозъците на разни по-ниско еволюирали същества, да съизживяват техните мисли, емоции, проблеми никой вече не искаше да се бие на бойно поле. Просто си избираше някой участник в бойни действия. Или ако иска да се състезава, да речем на боксова арена, просто си избира някой боксьор. И той е на ринга. Да присъства на любовна среща или в изследването на морското дъно, лов, риболов, ски спускане или полет с делтаплан, вмъкналия се преживяваше всичко – болка, радост, страх, триумф.

Сосорд беше един от привилегированите ларди, чест, добита по наследство, заради благородния си произход. Той не само наблюдаваше и усещаше чувствата на човеците в които се вмъкваше, но имаше и правото да се намесва в мислите им. Да ги съветва. Дори да ги обучава. И привилегията да си запазва някое същество за бъдещи “посещения”.

Спомняше за един случай с главнокомандващ, решил за да превземе друга държава, трябваше да прекоси планина, покрита със сняг. Войниците се бяха натоварили на гърбовете на животни, живели само в горещи места. На случаен принцип беше си избрал водач на едно от тези животни. Бяха вървели три дни по тесни заледени планински пътеки. Но на един завой ги засипа лавина, която ги изхвърли ги от пътеката в пропастта. Още помнеше ужаса, който изпита водачът на слона.

Днес, както правеше това последните няколко дни, се вмъкна в човека, наричащ се Паскал. Беше обикновен човек, не много емоционален, дори прекалено практичен, заради което Сосорд го харесваше. Просто не искаше да се натоварва допълнително. Напоследък имаше много задължения, като проверяващ емоционалните нива на наблюдателите. Имаше моменти, в които някой от привилегированите трябваше да се намеси, за да се предотврати емоционален взрив в съзнанието на вмъкващ се. Имаше случаи, когато зрител толкова се отъждествяваше с човек, преживяващ любовна трагедия, че правеха опит да се самоубият.

Но днес се случи нещо различно. Сосорд вече беше запознат с чувствата радост, тъга, омраза, ужас, сексуално привличане, щастие, завист, алчност, злоба. Но емоцията днес определено беше нещо друго. Паскал имаше любовна връзка с една омъжена жена. Мъжът й много често беше в командировка. И тя, възползвайки се от тази свобода се срещаше понякога с други мъже. Връзката й с Паскал беше продължила най-дълго. Защо и тя самата не знаеше. Той, в началото на своите четирдесет, беше сдържан, мислеше си тя, пресметлив и не искаше много обяснения. А и беше много добър в леглото! Ах, какви само пък емоции Сосорд беше изпитал покрай него! Усещането на сексуално удоволствие при различните човеци беше различно и той го беше опитвал, изследвал и изпитвал. Но този беше различен. Паскал беше достигнал някакъв вид съвършенство. И Сосорд беше щастлив, че беше попаднал на него. Такъв екстаз и наслада не бе изпитал никога преди.

Сосорд знаеше, че днес Паскал трябва да се срещне с тази жена. Беше отсрочил всички други ангажименти, само да бъде в него. Вмъквайки се, разбра, че има промяна на ситуацията. В последния момент дамата се обадила и казала, че съпругът й се прибира цели два дни по-рано и че няма възможност да се срещнат тази вечер. Въпреки всичко, Паскал реши да отиде в ресторанта, където беше направил резервация. Това беше малко, кокетно място, закътано в полите на близката планина.

В уречения час Паскал пристигна в ресторанта. Седна на запазената за него маса и направи поръчка за двама. Не, той не изпитваше гняв или разочарование. Е, така е. Щом не може, не може! Сосорд се наслаждаваше на вкусната храна и напитки, поръчани от Паскал. Хммм! Какво по-хубаво от това, да усещаш вкуса на храната, без да слагаш и грам на теглото си.

Не след дълго, в ресторанта влезе група и се настани на маса почти до неговата. Паскал, като няма какво друго да прави, започна д ги наблюдава и изследва. Четирима мъже и две жени. Групата беше доста оживена от нещо. Споряха и ръкомахаха на доста висок глас. Паскал отбеляза, че една от жените е малко по-сдържана от останалите. Беше тази седяща почти срещу него. Започна, неприкрито, да я изучава. Не повече от тридесет и пет. Кестеняви, не, почти рижи, на леки вълни, коса, сини очи. Той не откъсваше очи от нея. Жената, разбира се, забеляза интерес му към нея. Е, че има ли жена, която да не усеща, кога един мъж е привлечен от нея! А Сосорд попиваше всички емоции, които Паскал преживяваше и точно тогава усети нещо по-различно! Началото на нова емоция! Емоцията влюбване!

В този момент Паскал беше готов да даде всичко за да бъде с тази жена. Не го интересуваше нито от бизнес, нито от приятели. Нищо! Мислеше само как да се запознае с нея, как да й даде телефонния си номер, да направи така, че да я срещне отново. Но как? Нещо ново, непознато се случваше с него. За първи път усети, че иска да е с тази жена. Завинаги! Сосорд се почувства леко объркван. Какво става с неговия човек? Влюбване от първи поглед? Така Паскал нарече състоянието си. Как може да се случи това? Тези “примати” много често го изненадваха с решенията си, водени единствено от техните първични емоции! Стана му много, ама много интересно.

Анабел бе забелязала Паскал още в мига, в който влезе в ресторантчето. Самотен мъж с поръчка за двама? Но сам! Явно изоставен? Изглеждаше доста приличен, дори привлекателен. Когато сядаха, около масата, тя избра мястото от което имаше възможност да го наблюдава. Той изглеждаше доста притеснен, мислеше си тя. Объркан. Несигурен! Дожаля й за него. Погледна го в очите. Леко му се усмихна. След това се обърна и продължи да разговаря с колегите си.

Днес бяха успели да завършат проекта, върху които им отне почти година. И само преди два часа бяха предали и последните резултати от медицинските изследвания. Трудът бяха нарекли “Разумът и емоцията като основни движещи елементи на човешкото развитие”. Труд, посветен на нуждата от емоциите за постигане на щастие и разумът да ги контролира. Та не случайно тези елементи, Създателят или Природата, както искаш го наречи, беше разположил в двата противоположни края на човешкото тяло. И ето, сега, след толкова спорове, опити, наблюдения, в предположения и заключения прекарани нощи, празнуваха.

Паскал си поръча второ уиски. Той и без това не бързаше за никъде. Никой не го чака. Беше забелязал, че жената срещу него също му отвръща с някакъв, макар скрит, интерес. Той също й се усмихна, когато тя го погледна.

Сосорд усети, как пулсът на Паскал се е ускорил. Тези същества са пълни с изненади. Само преди десет минути сърцето му работеше в нормален режим. Сега то щеше да изскочи от гръдния му кош. И то за какво? За един индивид от другия пол?

Анабел пооправи косата си и отново му се усмихна. Тя знаеше как дискретно да му привлече вниманието. Искаше й се да го избави от тъгата му. Да го направи малко по-щастлив. Това ли се нарича “майчина обич”? Но не знаеше, точно сега, как да се справи с емоциите си. Та нали точно това беше нейната професията. Отдавна, чрез силата на разума си, беше наложила граници на емоциите си. Вече беше издала и няколко книги на тази тема. И точно за това я поканили да участва в точно този проект. Но сега за първи път усети, че е безсилна! Че губи самоконтрола си. Какво да направи? Какво иска в този момент? Не можеше да го обясни. Дори на себе си.

Стана и отиде до тоалетната. На връщане, небрежно пусна визитната си картичка до чашата с питието му и с леко кръшна походка отиде до масата си. И веднага се включи в разговора с колегите си.

На планетата на Сосорд, както и на повечето други цивилизовани планети връзките между половете се определя според ДНК-то. Но на тази планета, Земята, женската избираше партньора си. Е, не че и тук нямаше планирано от родителите, свързване, или дори продаване на женския индивид на мъжкия. Но в болшинството връзки тя избираше партньора си. Както при всички животни на тази планета. Само критериите бяха различни. Хубост. Физическа сила. Власт. Съжаление. Финансово състояние. Известност. Е, за жалост, талантът не влизаше в тези категории. Та принципът беше много прост. Тя се показва. Той се представя и започва борба с другите кандидати. И след това тя избира. Преди няколко хиляди цикъла, години, както ги наричаха тук, на Земята, мъжката част от населението почти изчезнало. Тогава жените създали семейството, за да си запазят защитник. Мъжете пък, от съжаление към самотните жени, създали така наречените хареми. Тоест, семейство с повече от една жена. За един дори се говори, че имал стотина. Няма да ги оставят да умрат от глад и да са без покрив, я!

Паскал плати сметката и чак тогава видя картичката до чашата. Погледна към нея. Усмихна й се и кимна леко с глава.

Сосорд се “прибра” у дома. Днес той преживя толкова много емоции. Те го бяха изтощили. Ще му трябва може би поне четвърт цикъл за да ги подреди, премисли, анализира и да намери вярното заключение. Но тук имаше проблем! Ако наистина той прекара цялото това време далеч от Паскал, той щеше да го загуби във времето. Та там той нямаше да го дочака жив. И още нещо. Сосорд беше усетил нещо напълно непознато за него. Не. Не това което той беше усетил в съзнанието на Паскал. Не. Той го усещаше сега. Тук. В този момент! На милиони парсека разстояние! Без шлемофона на главата! Усещаше как тупка сърцето му. Как продължава да мисли за тази жена от Земята. Как усеща липсата на нейното присъствие. Да! Той го усети! Усети, че тя му беше, някак си, повлияла да промени нещо в себе си!

Той отново сложи шлемофона на главата си и с нетърпение задейства трансмитера. Лежеше напълно отпуснат. Не трепваше и мускул нито по тялото му, нито по лицето. Само се виждаше, зад затворените му клепачи, очите да се движат с бясна скорост.

На масата до него имаше бележка:

“Моля ви, не ме търсете! Заминавам при едно прекрасно създание. Няма да се върна скоро!”.
Сосорд.