Творческата лаборатория на всеки автор е храм, в който екзистенциалната мъдрост поставя личността на различен пиедестал. При едни тя е приземена, реалистична, дори натуралистично откроена върху фона на отредената й битност.
Снежана Галчева за книгата на Георги Н. Николов – “Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската,американската и австралийската диаспора в периода 19-21 век”.
Доклад на проф. Светлана Стойчева по повод ежегодния литературен конкурс за връчване на годишните награди “Пегас”, организиран и провеждан от Община Бургас. В доклада се прави подробен анализ на издадените през 2020 г. белетристични книги от бургаски автори. Докладът е поместен изцяло без редакция и съкращения.
В книгата “Рано за вечеря, късно за обяд и малко по-нататък” Златка Христова включва, както сама заявява, единайсет предполагаеми разказа, кръжащи около една легенда. Легендата е: Урдовиза. Една приказна история, обхващаща две хилядолетия – променяна, приспособявана, актуализирана съобразно промените във вековете.
Дебютният роман на Теодора Ирикова ни потапя в една вълнуваща и заплетена история, в която никой не е този, за когото се представя и нищо не е толкова просто, колкото изглежда на пръв поглед. Това не е просто криминален трилър, отвеждащ ни по следите на престъпление. Това е книга, в която всеки може да се припознае, книга в която всеки може да открие своето послание...
Старинен тролей здрависва своя извечен път... И сякаш бронзовото му сърце мелодично разделя времето на минало и бъдеще. На спомени и надежди в подредения хаос на днешния ден. Част от житейска броеница, дарена на всеки човек в мига на тайнството “рождение”.
Новата книга на Драгомир Шопов се нарича “Пленник на свободата” – издателство WINI 1837, С., 2016 г. и включва поезия, фрагменти, размисли, миниатюри. Бих я оприличил на блестяща раковина, в чиято утроба кънтят посланията на вечния, безсмъртен живот.
Животът е идеен и естетически модел на всеки творчески процес и негов естествен двигател. Затова литературата е подвластна на обществото и на социалните трусове, маркиращи път към бъдеще време. В основата на всичко е вграден Човекът: несъвършен, градивно-рушителен, доминантен над природата и реалността.
