Литература

O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди – дору още се радва, – кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина?...

На 8 май в 10 часа кацнах на летище “Шарл де Гол”. Самолета ми пътува като автобус 30 минути до “ръкава”. Гледах през люка. Минавахме покрай десетки малки самолетчета. Обслужваха вътрешни линии. Бяха с много къси криле, но с по 3 двигателя. Преди да спрем, зърнах долу двама техника с оранжеви жилетки и пръсти в ушите. Руската машина ги оглуши. Преминах контрола. Соня ме чакаше след 9 часов полет от Чикаго...

Денят 8 юли 1913 година за село Енидже, Лозенградска околия започна по-различно от други дни. От Лозенград в посока на селото се зададе турска кавалерийска част. Кметът, свещеникът и други богати първенци се намираха пред новостроящата се църква и с видима уплаха се напрягаха да разберат, какво означава това. Те не знаеха, че отговорът е само един – Турция нарушаваше Лондонския мирен договор от 17 май 1913 година, който определи за граница между България и Турция линията Мидия-Енос.

Димитър Жечков е роден в Бургас в семейството на богат човек – Георги Жечков, управител на кантора със седалище в Цариград, която търгува с български и европейски стоки. Завършва гимназиалното си образование в Сливен, тъй като по това време училището в Бургас е само до трети клас. В гимназията попада в среда, която става определяща за възгледите и начина му на живот. Започва да чете и превежда трудовете на Л. Н. Толстой...