Релевант

Релевант

Тръгна от място далеч от земната твърд.
Именно! – небесния Нефритен дворец.
Примата.
Мина през незрима порта да се отзове
на обещаното самозвание. Избра си го.
Прегледа високия самурайски обков
на лястовицата златна в ръката й.
Ще живее! Не е улучена в сърцето.
Многократно на прицел. С пробит череп.
Счупена подлакътна кост.
Стомашно неспокойствие. Алергия. Артрит. Артроза.
Разширена вена. Голям неврином в мозъка.
В мимолетни спасения
многобройни са изцеленията й.
Ще живее... за другото “целение”! –
детето е с ДеЦеПе, левкемия и епилепсия!!!
Агресия – агресора – зверски: “Какво знаете?
Какво знаете? Какво знаете вие?!”
Между слънцето и земята е
надрасканата идна линия. Отпред
и отзад са истините й. Величината – величие.
Татуировките – свръхдози
инжектирано упойващо. Да обезболи
кризисните... метаморфози.
Жалко... жалко
за детето в детето, за жената в жената,
за красотата в красотата и... ЖалНо!
(Не се кайте. Не оплаквайте.
Недейте да се маете.
Не се карайте! Сами си избраха.)
Дете. Жена. Държат се здраво!
Да чуят мелодията на златната птица –
възобновилата се,
която датира от ехее... (донесено ехо),
когато ще се върнат
след светопътешествието си.
Именно в Нефритения дворец –
по-здрав от стоманата.
И троши металната наковалня
със щастливо безвремие...
след прибулнатия пъкъл. Заблуден
и погубен.
(свален от трибуната питбул.)

А под магнитния стикер,
под моравото цвете, което се усмихва –
на квадратния лист пише: “Дотогава
дънковият ми костюм –
елек, сако, пола, панталон –
да е подновено обримчен. По краищата
ограничение
на модните преференциални елементи.
Употребата нека е втора. Но не обичам
автентичния режим! Прегледа!
И “дамския” ирелевантен говор
в стихотворна форма!”
Безспорно! Борбена съм...
Манастирска конвенция?
(Опровергах договора!?)