Книгите – нашите приятели

Всяка професия е интересна, ако разбира се я обичаме. Тя се определя от хора с различни занимания – това са артистите, скулптурите, учителите и най-вече писателите. Те докосват сърцата и правят живота на всички нас по-лек и емоционален. Карат ни да се чувстваме понякога радостни и щастливи, понякога безгрижни, а друг път – възторжени. Думата ми днес е за всички тях, защото да ходим на театър или да четем е невероятно богатство, което само тези хора могат да ни го дадат.

А не е ли радост да си имаме любим автор и вечер, когато изморени се приберем вкъщи, да вземем в ръцете си книгата, все едно поемаме с голяма любов и възхита ръката на любимия си автор, притискаме я до сърцето си се радваме, че пред нас предстоят часове на спокойствие за четене. Понякога имам усещането, че текстът като че ли е написан не за някой друг, а точно за мен. Преди много години, когато започнах да чета книгата “Отклонение” (1973) на Блага Димитрова, си мислех за себе си и най-вече за авторката. Какво си мислех ли, ще попитате? Мислех най-вече как и кога е написала тази прекрасна книга и наистина ли и тя е преживявала това чувство да обичаш. Защото няма нищо по-хубаво от това на света!

И тъй, да се върнем отново към книгите. Нашите предци са тачили книгата и я приемали като “Светая светих”. По време на Възраждането тя е била на огромна почит и уважение. Пътуващите търговци винаги са се завръщали у дома с поне една книга в багажа и не за друго, а да “донесат другия свят”. Жените им и най-вече децата да видят, че хората по света четат и почитат книгата. Дали ще е Библията или пък някоя друга, те интуитивно са разбирали духовната ѝ стойност. Нещо повече, тя е ставала част от хубавите и ценни вещи, които са имали. Прочетена, тя и днес стои в домовете ни като ценна и незаменима вещ, която краси дома ни не с подвързията, а със съдържанието си. Да четеш означава, да проглеждаш, да се отварят нови и нови хоризонти, през които да виждаш света не само с твоите очи, а и с очите на автора, който ти поднася своя духовен и емоционален свят. Няма на света нищо по-ценно от това.

Какво правим днес?! Малцина са онези, които бързат да се приберат в топлия си дом, само защото ги чака разтворената книга. Тя стои кротко и смирено и чака да я вземем в ръцете си, чака да я прегърнем като любим човек и тогава писаното слово, духът на автора да ни поведе по своите неведоми пътища. Прекрасно, невероятно е вечер да си легнем или пък да седнем и да започнем своето пътуване... Пътищата са отворени, пътуваме към себе си, пътуваме към автора, пътуваме заедно с него в представите си – нашите и неговите, и заедно изживяваме страдания и радости, мечти и надежди, и сме щастливи.

Няма нищо по-хубаво от добрата книга и любимия ни автор. Няма нищо по-хубаво от книга, написана със сърцето. А такива има, вярвайте, и нека ги търсим, защото и те нас търсят!...