Мария Антонова

Мария Антонова Антонова е родена на 18 септември 1951 г. в гр. Дулово, област Силистра. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно магистърска степен в Богословския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

Като ученичка пише в окръжния вестник “Силистренска трибуна” и е главен редактор на училищния вестник “Панорама”. Член е на Българското общество за проучване на 18. век и на Съюза на независимите български писатели. От 1978 година живее в София.

Автор на книгите “Екатерина Каравелова. Спомени” (2003), “Светлоозарени слова” (сборник от статии, беседи и слова на Доростолския митрополит Иларион, 2005), “Между деня и нощта. Фрагменти и миниатюри” (2007), “Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса” (2008), “Митрополит Иларион – нашият Владика” (2011), “Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство” (2016).

Съавтор на сборника “120 години от рождението на Дора Габе” (2010).

От 2011 година Читалище “Добри Чинтулов – 1935”, София, провежда национален литературен конкурс “Рада Казалийска” (по нейната книга). По повод 70-годишнината й е наградена с почетен медал на СНБП за цялостната й творческа дейност.