За лудите приятели
Всеки от нас тайничко си мечтае и иска да има до себе си по някой “луд” в положителният смисъл на думата – приятел, който да го води навсякъде, да го разведрява, развеселява и забавлява, но пък и да може да разчита на…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Писмо до моето бивше минало...
Здравей, мое бивше минало! Реших да ти напиша това писмо, но не го правя с някаква лоша цел, можеш да бъдеш спокоен. Нито пък с някакви лоши чувства, нито пък в някакъв опит за нещо...
Прах във вятъра! Не сме нищо повече от прах...
Това е светът който сме си създали, “фалшиви” приятелства, “фалшиво общуване”, емоции чрез “емотикони”, забравени истински срещи и разговори очи в очи, а не “в чата”... Разминаваме се по улиците, втренчени в телефоните…
За очарованието на детските спомени
Детството е чуден период. Одраскани колене, развинтено въображение и живот преди истинския живот, за който мечтаем, а след това вече не искаме чак толкова. В самотните моменти често се сещаме точно за това време на…
Нищо друго, освен Любов!
Помогни ми.. Какво да направя? Помогни ми... Когато ти се появи в живота ми като Гръм от ясно Небе и когато осъзнах че се Влюбих в теб...
Истината е... че те обичам!
Обичам твоята усмивка... Толкова топла и заразяваща... Омайваща... За мен е най-красивата усмивка на света... Щастие и светлина... И топлота... В сърцето ми...
Пегол (откъс)
Борис се чувстваше изтощен. Беше завързан за един стол, а тъмна превръзка притискаше очите му. Нямаше представа на кого бе пленник. Имаше стотици хора, които го търсеха или го искаха мъртъв. Не знаеше какво да очаква и…
Изгубената крава
Ходил Стоян от чука на чука да търси изгубената си крава. Питал разпитвал де кого срещне – никой не я е виждал. На отсрещната чука видял един голичанин...
Курбан за дъжд
Дошло сухо лято. Еркечани отишли да питат селския поп какво да направят за да вали дъжд. – Ще направим молебен – казал попът. Направили молебена, но дъжд не последвал...
Магаричката на бай Ник
Това беше през петдесетте години на миналия век. В нашия IХ-б клас имахме съученик Никола Петров Панайотов от едно село в околията на около 10 километра от града. Всички го знаехме с името “бай Ник”, даже и учителите…
Думи за забравените
За уважението, преклонението и пр. "трудовите дела" на ръководството на Бургаската писателска общност.
И каза Времето!
Афоризми от Иван Северняшки, подбрани от Павлина Петкова, гр. Бяла, област Русе.