Всеки от нас тайничко си мечтае и иска да има до себе си по някой “луд” в положителният смисъл на думата – приятел, който да го води навсякъде, да го разведрява, развеселява и забавлява, но пък и да може да разчита на него в трудните и тежки моменти, в нужда от подкрепа...
Здравей, мое бивше минало! Реших да ти напиша това писмо, но не го правя с някаква лоша цел, можеш да бъдеш спокоен. Нито пък с някакви лоши чувства, нито пък в някакъв опит за нещо...
Това е светът който сме си създали, “фалшиви” приятелства, “фалшиво общуване”, емоции чрез “емотикони”, забравени истински срещи и разговори очи в очи, а не “в чата”... Разминаваме се по улиците, втренчени в телефоните като омагьосани, все по-малко виждаме наистина света около себе си...
Детството е чуден период. Одраскани колене, развинтено въображение и живот преди истинския живот, за който мечтаем, а след това вече не искаме чак толкова. В самотните моменти често се сещаме точно за това време на най-искрена радост...
Обичам твоята усмивка... Толкова топла и заразяваща... Омайваща... За мен е най-красивата усмивка на света... Щастие и светлина... И топлота... В сърцето ми...
Борис се чувстваше изтощен. Беше завързан за един стол, а тъмна превръзка притискаше очите му. Нямаше представа на кого бе пленник. Имаше стотици хора, които го търсеха или го искаха мъртъв. Не знаеше какво да очаква и това го изнервяше. Внезапно чу проскърцване на врата. Въздухът се раздвижи и някой се прокрадна зад гърба му...
Ходил Стоян от чука на чука да търси изгубената си крава. Питал разпитвал де кого срещне – никой не я е виждал. На отсрещната чука видял един голичанин...
Дошло сухо лято. Еркечани отишли да питат селския поп какво да направят за да вали дъжд. – Ще направим молебен – казал попът. Направили молебена, но дъжд не последвал...
Това беше през петдесетте години на миналия век. В нашия IХ-б клас имахме съученик Никола Петров Панайотов от едно село в околията на около 10 километра от града. Всички го знаехме с името “бай Ник”, даже и учителите. “Бай”, защото бе по-възрастен от нас с около 2-3 години. Вероятно е повтарял в някой от класовете...
