Литература

Ходил Стоян от чука на чука да търси изгубената си крава. Питал разпитвал де кого срещне – никой не я е виждал. На отсрещната чука видял един голичанин...

Това беше през петдесетте години на миналия век. В нашия IХ-б клас имахме съученик Никола Петров Панайотов от едно село в околията на около 10 километра от града. Всички го знаехме с името “бай Ник”, даже и учителите. “Бай”, защото бе по-възрастен от нас с около 2-3 години. Вероятно е повтарял в някой от класовете...

Афоризми от Иван Северняшки, подбрани от Павлина Петкова, гр. Бяла, област Русе.

Иван допря пръста си до спусъка и леко го натисна. Усети как металът хлътва и в този момент осъзна колебанието си. До преди миг бе убеден в предателството на полицая, но сега съмнение обви сърцето му. Старият му приятел взираше тъмните си очи в неговите и Иван усети нахлуващите хиляди емоции, които като рояк от пчели го нападаха и пронизваха тялото му. Отпусна ръката си, с която държеше пистолета си и секунда преди да прегърне Франческо, една сълза се стече по кожата му.