Осъзнаване

Осъзнаване

Вселената днес път ми направи.

Даже не молих аз за това.

Усмихна се някак и рече: За осъзнаване вече е време. Да видим, дали готов си да сбъдна твойте “неща”.

А мойте неща – желания простички.

Да има за всички ни мир, Любов, Светлина. Във радост да пеят децата ни.

По-чист и добър да бъде света.

И Слънцето меко да гали, със своите нежни лъчи топлина. А вятърът вятърни мелници смело да гони.

Ееех, щастие аз наричам това!

Тревата зелена и свежа, окъпана в сутрешна лека роса.

И птичият хор даже своята песен изпяват. За утро събужда се вече денят!

И чаят бълбука във чайника.

А може би просто ароматно кафе.

За всекиго има по нещичко.

Ехеййй, денят ни започва добре!

А после началото идва. На трафик, на работния ден.

Деца на училище – пак бързаш.

Живота ни сякаш е тъй подреден.

Покупки, вечеря, после пак новини.

Следва душ и в леглото отпускаш се.

И нямат край и сънищата наши дори.

А времето, то си минава.

Ден след ден света се върти.

И когато погледнеш се ти в огледалото, разбираш – оставило е вече свойте следи.

От бързане, тичане, нямане.

За дом и работа, за сбъдване на тъй далечните вече мечти.

И щом умората прекършва вече крилата ти, тогава спри се.

За момент отпусни се, дъх дълбоко ти поеми, огледай се, радостта от дните ти виждаш ли? Ако не, послушай ме. Ден почивен, ден един ти поне си вземи.

Във парка иди, сред природата, дето само водата шуми и бълбука поточето. Очите си ти затвори и чуй отново тази песен на птиците.

На слънчев лъч се ти наслади.

Със вятъра тичай, с росата измий ти зениците, осъзнавай, че дишаш.

Осъзнай, че си жив!

Тогава Вселената път ти разкрива, когато в сърцето отново цари Любовта.

Онази Любов към живота, която разбираме, когато само залезът идва, преди да настъпи нощта.