Василен Васевски
Василен Васевски е роден на 9 август 1969 г. в гр. Сливен. Завършил е специалност “Живопис” в Художествената академия в София през 1997 г., а през 2003 г. – Индиана-Пардю Юнивърсити, в град Форт Уeйн, САЩ, специалност “Комeрсиални изкуства”, и е повече познат като професионален художник с над двадесетгодишна кариера, която включва множество изложби в Европа и в Америка.
Работил е като журналист в различни медии – в. “Македония” (София), сп. “Ние” (София), сп. “Балканите” (София), в. “Сливен” (Сливен), радио “Омега” (Сливен), в. “България” (Чикаго), сп. “Борба” (Чикаго) и Българската интернационална телевизия (BIT) в Чикаго. През 2007 г., в съавторство с баща си – писателя Камeн Васeвски, публикува книгата “И аз видях Америка – размисли, впечатления, паралели” (изд. “Български писател”, София).
От 1999 г. живее в Чикаго, където преподава рисуване в колежа “Харолд Вашингтон” и се занимава с обществена дейност сред българската общност в САЩ. Един от основателите и ръководителите на групата “Български художници зад граница” от 2007 г. насам. Член е на Съюза на българските художници, на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. През 2019 г. Васевски е награден с почетен медал “Иван Вазов” от Агенцията за българите в чужбина за заслуги в разпространяването и поддържането на българската култура в чужбина.
Автор е на няколко книги с разкази, очерци и пътеписи: “До твоя праг – преди да остареят чувствата” (2012), “От сърцето ми подсказано” (2013), “Следата в мен останала”(2017), “Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците” (2017, 2020, в съавторство с Георги Кременаров) и др.
“Корени” е първият му роман, излязъл през 2020 г. В него той разкрива отдавнашния си интерес към националната и родовата история, както и към темата Македония, близка на всяко българско сърце.
Публикации от автора
Из романа “Петрихор” (1)
Моят дом е в небето, но животът ми протича между него и земята. Като по невидима стълба слизам и се качвам обратно безброй пъти, откакто свят светува. Тръгна ли надолу, тръгват и всички части, от които съм съставен...
Василен Васевски13 септември 2025
Из романа “Петрихор” (2)
Градът край голямата река, където започна неговата Америка, беше нещо напълно различно от всичко, видяно досега. Размерите, разстоянията и липсата на годишни времена сякаш го пренесоха на друга планета...
Василен Васевски13 септември 2025
Неразделни
Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които…
Василен Васевски11 януари 2022
Пощальонът
Стара каруца с човек в протрито кожухче в нея пъплеше по разкаляния път към покрайнините на града. Мършавият кон пристъпваше бавно и едва-едва влачеше товара си. Земята бе подгизнала и покрита тук-там с пресен сняг…
Василен Васевски11 януари 2022
Подаръкът на бай Дамян
Бяха се събрали заедно трима художници от различни поколения. Седяха край масата в старата къща в ранния следобед и се канеха да обядват. Говореха, спомняха си неща, картини и хора, а отвън вятърът събираше сухите листа…
Василен Васевски11 януари 2022
Коментари
Добави коментар