Сосорд свали от главата си приличащото на каска устройство и се замисли. Днес се беше случило нещо по-различно от всичко, което беше наблюдавал до сега. Човекът, в който се “вмъкваше” напоследък, беше изпитал чувство, съвсем различно и непознато за него.
Ето, свърши и тази коледна кампания. Тази година бях поканен на повече мероприятия. Цели шест. Детски градини, училища, че дори и на частно парти. Не можех да откажа. Та нали “бях” Дядо Коледа...
Беше непоправим романтик и много доверчив човек, винаги вярваше в доброто у хората. И обичаше жена си. Въпреки всекидневните скандали, изникващи от нищото. Той я обичаше и ѝ вярваше. Но един ден жена му го напусна. Разби сърцето му...
Събота, почивен ден, нито очаквам гости, нито съм планувал да ходя някъде. Разпищолил съм се, легнал съм на дивана и гледам някакво предаване, когато на вратата се звъни. Странно, наистина не очаквам никого. Може би е пощаджията. Обличам нещо набързо, отварям вратата – и опс, изненада...
Уж от Англия е тръгнала световната промишлена революция, ама често англичаните ме учудват с техническото си невежество. В един мой разказ съм описал учудването и възторга на дузина англичани, станали свидетели на резултата от използването ми на нещо най-елементарно – лоста, изучаван от петокласниците в България...
Сравнително популярно е написаното от Константин Иречек мнение, че българите са три вида хора – бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри! Но разлиствайки дневника му, който е водил при петгодишното си пребиваване в България, човек се натъква и на други интересни негови писания...
Нещастията са тъжни и красиви като есента. Винаги ни изненадат, макар подсъзнателно да сме ги очаквали. Те са солта на историите, от които се учим да бъдем хора. Делим ги на малки, средни и големи. Малките нещастия се случват на другите хора. Средните са от ежедневен характер. А големите маркират края на една епоха...
– Бабче! – Нина седна до масата. Наведе глава и с пръст започна да рисува криволици в посипаното брашно. – Да те питам нещо... Баба Николина погледна крадешком девойката, после пъхна във фурната току-що приготвения хляб: – Че питай де! Що мълчиш? ...
Свещеник Рафаил Събев, когото в градчето наричаха поп Райо, прекопаваше леха в градинката си пред двукатната къща. Преминаващият по улицата Панайот Николов на път към работното си място в местната НАРКООП спря, поздрави и...
Чувал ли си как тишината плаче? Минавало ли е дори през ума ти, че е възможно? Дали не долавяш собствения си плач, не посмял да се разлее от клетките, които едва го удържат? Има тежки мигове в живота на всеки. Има и непоносими. Но има и такива, които разчленяват душата ти...
