Усмивчицата
Беше непоправим романтик и много доверчив човек, винаги вярваше в доброто у хората. И обичаше жена си. Въпреки всекидневните скандали, изникващи от нищото. Той я обичаше и ѝ вярваше. Но един ден жена му го напусна…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Връзка с шпионски сателити
Събота, почивен ден, нито очаквам гости, нито съм планувал да ходя някъде. Разпищолил съм се, легнал съм на дивана и гледам някакво предаване, когато на вратата се звъни. Странно, наистина не очаквам никого. Може би е…
Господин Зенкер
Уж от Англия е тръгнала световната промишлена революция, ама често англичаните ме учудват с техническото си невежество. В един мой разказ съм описал учудването и възторга на дузина англичани, станали свидетели на…
Думите на Иречек
Сравнително популярно е написаното от Константин Иречек мнение, че българите са три вида хора – бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри! Но разлиствайки дневника му, който е водил при петгодишното си…
Последната земя
Нещастията са тъжни и красиви като есента. Винаги ни изненадат, макар подсъзнателно да сме ги очаквали. Те са солта на историите, от които се учим да бъдем хора. Делим ги на малки, средни и големи. Малките нещастия се…
Хляб
– Бабче! – Нина седна до масата. Наведе глава и с пръст започна да рисува криволици в посипаното брашно. – Да те питам нещо... Баба Николина погледна крадешком девойката, после пъхна във фурната току-що приготвения…
Изгорил Исус Христос
Свещеник Рафаил Събев, когото в градчето наричаха поп Райо, прекопаваше леха в градинката си пред двукатната къща. Преминаващият по улицата Панайот Николов на път към работното си място в местната НАРКООП спря, поздрави…
Мисли като творец, там е силата
Из “Роман за двама – Синята лейди”, Книга първа, 2026.
Из “Роман за двама – Синята лейди” (1)
Вървим по брега, ръка в ръка, мълчаливо. С усещането, че се познаваме откакто се помним. Излишни са думите. Обменяме чувства. И летим – един до друг, заедно. Не знаем колко време изтича така. Хубаво време. Пълно с…
Из “Роман за двама – Синята лейди” (2)
Има мигове, които ти се иска да прескочиш. Подредени един до друг, преминават във вечност. Планина от мигове, като стена. Зад която искаш да се скриеш, да потънеш там, да останеш завинаги. Но не! Няма как! Защото вече…
Митю Мустака
През лятото на 1994 ми дойде на гости един мой приятел, не прототипът, а самият Митю Мустака от пиесите ми “Доларама” и “Далечни светлини”, които все чакат някой балък режисьор да ги постави...
Пол
В лабораторията ни в Texas A&M University един ден се появи странен посетител. Влачеше с усилие огромен куфар като тропаше тежко с желязната пета на гипсирания си до над коляното ляв крак. Поогледа се и реши, че ще му е…