Преди да отвориш прозореца си към света, отваряш вратичките на вътрешния си гардероб. Там, сякаш върху закачалки, грижливо са подредени изпрани и изгладени настроения. Някои дори съвсем нови и все още необличани...
Някога, след време, след времената, когато и тази цивилизация се превърне в кратко изречение във Вселенската енциклопедия, а може би дори в кратка дума или просто символ, много от важните неща, толкова умни, сериозни, глобални и структуроопределящи, ще изгубят своя смисъл.
Морето не е същото. То е със шейсет години по-старо. Бях на море с майка ми и баща ми. Имам снимка. Бях на море много малък при роднините в Поморие. Нямам снимка. Имам спомен...
Всичко започна с това, че ми падна копчето. Хей така, в бързината, докато си обличах балтона се скъса и се търколи на пода. Наведох се, взех го и, тъй като бързах, го сложих в джоба си и излязох...
Помня, че дядо ми е разказвал за участието си във Втората световна война. Но много подробности съм забравил. Една вечер започнах да си спомням. Изведнъж се озовах вътре в тази битка и я видях каквато е била...
Оръфан, угрижен и брадат, старият вече Тотьо Таланта седеше до прозореца на най-крайната маса в рибарската кръчма, наблюдаваше бурното море и сладко си отпиваше от ракията. Човек и глупав да е, застанал пред това чудо на природата, не може да не размишлява...
Той знаеше, че ще стане писател, от дете. Затова прочете всички книги в неговия дом, за да открие точната формула на писането. Оказа се, че не е достатъчно, нещо не стигаше. Затова отиде до библиотеката и започна да чете още книги. Никога не бяха достатъчно...
Имало едно време в магичната Япония, след падането на шогуната Токугава, в началото на периода Мейджи, една красива гейша. Обучението й, както при много други гейши, започна в най-ранните й години, когато едва на осемгодишна възраст я продадоха. Тя трябваше да се научи да танцува, да изучава поезия, да разказва увлекателно истории, и тя се опита да приеме съдбата си.
