Разкази

Ловец на души

преди 1 година 2 months

Събираше души откакто се помни. Ловът беше в кръвта му. Сенките му бяха дом. Писъците му бяха убежище. Луната огряваше пътя му. Походката му беше самоуверена. Следваше зова на душите. Ето първата. Притаи се в сенките до отворения прозорец и надникна вътре...

Дървото на живота

преди 1 година 2 months

Духът на дървото преплиташе и разделяше нишките неуморно. Имаше едни мънички, зелени още. Тях ги докосваше внимателно. Бяха нови. Имаха да учат много. Галеше ги леко с крайчеца на клоните си. Нежно залепваше разкъсванията им със смолата си и ги оставяше да учат, да растат...

Среща с нереалността

преди 1 година 4 months

Чаша уиски, цигари, приятен събеседник – какво повече е необходимо на уеснафилия се съвременник, за да се чувства ако не щастлив, то поне доволен от прекрасния завършек на още един изминал ден...

Из “Просякът и Палето”

преди 1 година 5 months

Беше студена декемврийска нощ. Силният вятър разнасяше вестници по тротоара като пощальон, който като че ли не знаеше къде да достави пратката. Дъждът валеше неумолимо, а хората бързаха да се приберат от работа в домовете си. Е, поне тези, които имаха дом. Живеех на една закътана улица до един контейнер за боклук, защото бях бездомен. Имах си име, но хората постоянно ми казваха: “Я виж ти, пак онзи дрипльо! Сигурно отново е дошъл да проси.” И така свикнах да бъда просто Просяк...

Щастие

преди 1 година 5 months

Лицето на стройната, елегантно облечена Бистра Хатеева сияеше от радост. Миналия месец на шега участва в телевизионната игра “Милионерът”. Безкрайна беше изненадата й, когато спечели сума равна на две нейни заплати. Преди час осребри пощенския запис и сега вървеше по окъпаната от есенния дъжд улица към къщи...

Явор

преди 1 година 5 months

Този явор беше достолепно дърво, разперило клони в левия край на поляна, намираща се в подножието на Славеевите възвишения. Строителният инженер Васил Аспарухов, висок, добре сложен мъж, за първи път го видя по време на излет със съучениците си от английската гимназия.

2184

преди 1 година 7 months

Годината е 2184. Вече няма правителство. Няма магистрали. Няма проблеми със заплатите. Хората просто не работят. Машините вършат всичко. От отваряне на прозорец, до пазаруване. От позвъняване по телефона, до пилотиране на самолет...

Обсесия

преди 1 година 7 months

Искам да видя неща, които никой друг не е виждал. Обсесия е. Птиците над мен. Ято. Едната лети по-бавно. Виждам проблем. Изостава все повече. Мъничко бяло перце пада в краката ми. Навеждам се и го вдигам. Животът на птицата още го топли. Още няколко мига ще пази спомена за небето.

Вяра. Надежда. Любов

преди 1 година 7 months

Лазар се събуди. Чуваше някакъв монотонен звук. Машина. Писукаше дразнещо до главата му. Опита да отвори очи. Не успя. Беше буден в тялото си, но то не му се подчиняваше. Не можеше да мръдне клепачите си. Мракът го поглъщаше.

Последна спирка | Билет за рая...

преди 1 година 8 months

Първият спомен на Павел оттук беше малко смътен. Техните го водеха по къмпинзи откакто се помнеше, но точно тук, макар и едва на десет, той усети някакво странно привличане и силен магнетизъм. Тогава не знаеше значението на тази дума, но чувстваше че сърцето му бие много по-забързано от обикновено, дишането си – по-учестено, и оприличаваше усещането с онова разтрисане от оголеният кабел на разклонителя в къщата на баба си, когато беше само на шест...

Страници