Намираме се в шумната столица, където изглежда все по-вероятно въздухът ви да свърши, защото го отнемат от вас, все повече хора. Нашата спирка ще бъде едно кокетно кафене, събирало псевдоинтелектуалната част от общество в продължение на вече няколко десетилетия. Тук ще слушате прекрасен джаз...
– Обичам те. – Не беше истината, колкото и на К. да му се искаше. Думите излязоха твърде бързо, не бяха способни да докоснат сърцето на И., затова тя го изгледа изпитателно, а после му обърна гръб. Тя обаче нямаше къде да се скрие, бяха в една стая...
Днес беше важен ден за всички от местния вестник.
– Колеги, моля съберете се да обсъдим последните и най-важни новини от нашия град. Този път ще работим различно. Нека покажем най-доброто от себе си за най-вълнуващия празник – Коледа!
Говореше редакторът на вестника г-н Мичъл Крос...
Пролетта е като милувка, като нежно пробуждане, когато след дълъг сън виждаш утрото закачливо как наднича в стъклата. Почерпил сили от Майката земя се радваш на слънцето, на топлия полъх на вятъра и пиеш живителния сок на младостта.
Рила – чаровницата планина, която винаги вълнува душата ми до безграничност, като първа любов, като чудно вино... Планината, в която чувствам божията сила и закрила. Толкова много магия има тук!
Откъс от романа на Любляна Славенина “Нямаше Бог за нея”...
По инерция се приготвих за училище, избрах си дрехи почти на случаен принцип и дори не си спомням как стигнах до класната си стая. По пътя до училище шофьорът ми Крис се опита да ме заговори, но усети, че не съм в настроение, харесвах го безкрайно много, защото успяваше да ми партнира дори в мълчанието...
Стои само на един дъх разстояние от нея... В сърцето ѝ няма място за въпроса “Дали и Той помни мене така ясно, както и аз него?” Не, тя не притежава и люспа от съмнение, че това е Той – определеният за нея още преди всички векове. Дори и начинът, по който я гледа, е съвсем същият ...
Петър беше ухилен мъж на средна възраст, с побелели коси, широко, приветливо лице, спретнат и елегантен, въпреки вече леко тантурестата му фигура. Човек не можеше да го види разгащен, с петно по ризата, с къси гащи или с панталони без ръб. На лявата ръка носеше елегантен часовник, разбира се – швейцарски...
Дървената лъжица отмерваше ритмично нарастващата скорост на напрежението на Елеонора. Тя енергично разбъркваше арпаджик в тенджерата, докато в главата ѝ тягостни мисли следваха подскоците на миниатюрните лукчета, а горчивите сълзи се стичаха по страните ѝ и капеха в горещата гозба...
