Не е лесно да кроиш капа

Не е лесно да кроиш.
Каквото и да е. Било то планове, или пък капи.

Защото за всичко трябва мярка да има, а къде да я намериш правилната универсална мярка, щом от всяка камбанария мащабирането е различно. И хубави конци трябват, и по възможност да не са бели.

Защото, ако се наложи кърпене или съшиване, да личи по-малко.
И винаги при кроячеството има огромна дилема.
Не само в реалния, а и в огледалния свят.

Ето например, дори и Лудия шапкар се чуди на кого най-напред да скрои капа:
На Триглавата ламя или на Конника без глава.
И какво да скрои точно: капа или цилиндър на фокусник.
От цилиндъра вместо мартенския заек може да изскочи, ако не котката на Шрьодингер, то поне усмивката на Чеширския котарак.