Разкази

Няма да стъпвам на пръсти

преди 2 години 10 months

Няма да стъпвам на пръсти. Няма да ти пазя тихо. Още когато ме видя за първи път, знаеше, че си имаш работа с ураган, с огън, с явление. Няма как да стане да съм по-тиха от водата. Понякога по свой избор в момент на смирение, може, рядко, понякога, но в никакъв случай не, когато искаш, не винаги.

Неразделни

преди 2 години 11 months

Виждаха ги винаги заедно – в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си – побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им. Вървяха по малко и винаги бавно, защото вече нямаше закъде да бързат. Държаха се за ръка и често спираха, за да направят път на другите.

Пощальонът

преди 2 години 11 months

Стара каруца с човек в протрито кожухче в нея пъплеше по разкаляния път към покрайнините на града. Мършавият кон пристъпваше бавно и едва-едва влачеше товара си. Земята бе подгизнала и покрита тук-там с пресен сняг, навалял през нощта. Оловносиво, небето висеше над полето като че ли се канеше да го захлупи. По голите дървета бяха накацали самотни гарвани. Жива душа не се виждаше наоколо.

Подаръкът на бай Дамян

преди 2 години 11 months

Бяха се събрали заедно трима художници от различни поколения. Седяха край масата в старата къща в ранния следобед и се канеха да обядват. Говореха, спомняха си неща, картини и хора, а отвън вятърът събираше сухите листа на узрялата есен. Дамян беше най-старият. Прехвърлил седемдесетте, той изглеждаше все още жизнен и изпълнен с енергия.

Чуката

преди 2 години 11 months

Ловният излет днес бе много специален. Предстоеше да ловувам със самия бай Минко, един от най-опитните ловци в страната. С уважение ловците го наричат “Старшията”, защото името му е неделимо свързано с безброй ловни истории...

Женя – една Божия милувка

преди 3 години 3 months

Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем, бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя.

Притесненията на стола

преди 3 години 4 months

Аз съм един обикновен стол. Най-обикновен стол от едно крайморско лятно кино. Някога бях зелен, сега съм сив. Сигурно си мислите, че ще започна да ви се оплаквам – краката ми са ръждясали, седалката ми е счупена, а облегалката ми е изкривена...

Пълен напред

преди 3 години 4 months

С Томата се запознах на кораба “Първи май”, бившия “Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция – вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит...

Спомени от едно безсъние

преди 3 години 4 months

Сънувах, че се намирам в някаква стая, пълна с хора. Носеше се тревожен шепот, погледите бяха насочени към центъра на помещението. Там имаше ковчег. Един от присъстващите размести цветята и повдигна трупа до седнало положение. Погледнах го със страх...

Имбабура

преди 3 години 4 months

Дон Родриго примижа от удоволствие, млясна с беззъбата си уста и бавно постави чашката, сякаш се страхуваше да не разлее някоя капка. Облегна се и положи ръце върху масата. Дланите надолу, пръстите леко разтворени. Човек без задни мисли, казах си, докато го наблюдавах с любопитство...

Страници