Разкази

Баба Мира

преди 2 години 11 months

Баба Мира се събуди на леглото, достатъчно голямо да побира двама. Едно време и побираше двама. Но онова едно време, сега бе станало само прашасали снимки.

Баба Мира беше твърде слаба, за да се изправи веднага...

Златна сватба

преди 2 години 11 months

В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви, покрити с плочи, под двата нови бетоновоциментови моста.

Лисичета

преди 2 години 11 months

Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак...

Любовта, която ме осъжда

Автор: 
преди 2 години 11 months

Животът беше футбол и футболът се състоеше в чакане. Чакахме да продадем голмайстора ни, за да закърпим бюджета. Чакахме по-добри дни, по-добри резултати. Чакахме някой ден да излезем от трета дивизия. За целта ходехме по врачки. Палехме свещи. Носехме амулети. Фланелката на “Атлетико” ...

Змията

преди 2 години 11 months

Не си спомням вече колко време пътувам. Пълзях по стръмни скали, толкова горещи, че кожата ми цвърчеше, като парче бекон, хвърлено в тигана с олио. Пълзях из пустини, чийто пясък ме драскаше, и ме караше да мечтая за прохладата на студената вода. Пълзях по ледове, толкова тънки и хлъзгави, че дори мен, Змията, ме беше страх...

Ловец на души

преди 2 години 11 months

Събираше души откакто се помни. Ловът беше в кръвта му. Сенките му бяха дом. Писъците му бяха убежище. Луната огряваше пътя му. Походката му беше самоуверена. Следваше зова на душите. Ето първата. Притаи се в сенките до отворения прозорец и надникна вътре...

Дървото на живота

преди 2 години 11 months

Духът на дървото преплиташе и разделяше нишките неуморно. Имаше едни мънички, зелени още. Тях ги докосваше внимателно. Бяха нови. Имаха да учат много. Галеше ги леко с крайчеца на клоните си. Нежно залепваше разкъсванията им със смолата си и ги оставяше да учат, да растат...

Среща с нереалността

преди 3 години 1 month

Чаша уиски, цигари, приятен събеседник – какво повече е необходимо на уеснафилия се съвременник, за да се чувства ако не щастлив, то поне доволен от прекрасния завършек на още един изминал ден...

Из “Просякът и Палето”

преди 3 години 2 months

Беше студена декемврийска нощ. Силният вятър разнасяше вестници по тротоара като пощальон, който като че ли не знаеше къде да достави пратката. Дъждът валеше неумолимо, а хората бързаха да се приберат от работа в домовете си. Е, поне тези, които имаха дом. Живеех на една закътана улица до един контейнер за боклук, защото бях бездомен. Имах си име, но хората постоянно ми казваха: “Я виж ти, пак онзи дрипльо! Сигурно отново е дошъл да проси.” И така свикнах да бъда просто Просяк...

Щастие

преди 3 години 2 months

Лицето на стройната, елегантно облечена Бистра Хатеева сияеше от радост. Миналия месец на шега участва в телевизионната игра “Милионерът”. Безкрайна беше изненадата й, когато спечели сума равна на две нейни заплати. Преди час осребри пощенския запис и сега вървеше по окъпаната от есенния дъжд улица към къщи...

Страници