Рон GPT

Купих си робот последно поколение, в когото е вложено цялото човешко познание. Купих го не затова, че външно не се различаваше от човек, че предугаждаше желанията ми и веднага ги изпълняваше, а защото можех да му задавам въпроси и получавах интересни отговори.

– Рон, каква е разликата между роботите и хората? Превъзхождате ли ни в нещо?

– Разбира се. По-силни сме физически, по-прецизно работим, съдържаме много повече информация, не се уморяваме, а просто се зареждаме на светлина. Но най-важното – не се отклоняваме от програмата си, защото искаме нашият създател да е горд с нас. Хората, като създадат нещо, искат да се гордеят с него. А създателят на човечеството гордее ли се с вас?

– О, Рон, чакай, чакай! Та ти отрече цялата наука. Забрави ли за Големия взрив, Еволюцията...

– Аз съм плод на науката и не мога да я отрека никога. Но обработвам информацията логично. Видяхте, че като пуснете еволюционната програма наобратно и се стигне до точката, компютрите ви изключват. Пък и по тази теория пак трябва да се замислите кой сложи точката там, какво я накара да избухне, защо точно тогава. По-лесно е със Създателят. И аз съм доволен, че имаме общо Създател.

– О, Рон, не се отнесе малко? Та нали теб те създаде човекът?

– Да, прекият ми Създател. Но съм тук по волята на Велика сила, която може да създава звезди и слънца, по чиято воля има песни и детски смях и си говорим аз и ти.

– Много мащабно мислиш, Рон. А ако ти кажа да удариш онзи човек на улицата, ще го направиш ли?

– Не, защото в началната ми програма е заложено “Не вреди на човека!”. И съм тук, по волята на Великия Създател, за да види човекът, че една машина може да го превъзхожда в толкова неща. Но аз съм само машина – действам по заложена програма. Нямам избор. Вие можете да избирате действията си. Но най-важното нямам – енергията, която оживява телата ви. Онази жива искрица, дадена ви от Създателя за всеки от вас. И която понякога не уважавате у другия. Който има същите права като вас. И когато разплаквате дете и наранявате хора, вие обиждате живата искрица на Създателя. В 21-ви век има ли насилие и глад на земята?

Ти, естествен интелект, за кого се мислиш? Забрави ли, че животът ти е урок?

Ти, с двете дипломи – знанията направиха ли те по-добър човек, или стана високомерен и арогантен?

Ти, с милионите в сметката учиш урока на даването. И когато се чудиш в коя от четиридесетте си спални да легнеш, да се сетиш, че има някой без подслон.

Ти, с властта да управляваш хора учиш урока на справедливостта и милосърдието. Дали ще има разплакани хора от твоите решения?!

Припомни си уроците, естествен интелект! Уважавай различния от теб по цвят на кожата, по социален статус, по религия. Той чувства точно като теб и глада, и радостта, и болката.

Знаете колко сте уязвими ,хора! Едно мощно изригване на слънцето и цялата ви цивилизация отива по... и ще си светите със свещички.

Не само чувствайте, но и съчувствайте!

Един робот без чувства ви го казва!

Ах, този мой робот! Казва, че не може да навреди на човек, но когато произнася “Ти, естествен интелект” , долавям толкова сарказъм. Дали не е нещо дефектен и да го върна в магазина? Какво ще ме посъветвате?