Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Благословени да са вярващите в линейността на времето. Благословени да са адептите на часовника и тълковния речник. Тяхна е хронологията и последователността на повествованието. Техен е комфортът на хронично здравия…
Мисля си за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите. Времената, когато не е имало изгубени в превода, а човеците славили Твореца и съзиданието на един и същи език – езика на хармонията и светлината...
Доброто съществува. Независимо от това, че подобен род констатации може би звучат наивно и нефелно. В модерния свят е модерно да бъдещ циничен, скептичен, хулещ и присмиващ се. И интелектуално – да намираш грозното и…
Не е лесно да кроиш. Каквото и да е. Било то планове, или пък капи. Защото за всичко трябва мярка да има, а къде да я намериш правилната универсална мярка, щом от всяка камбанария мащабирането е различно...
Преди да отвориш прозореца си към света, отваряш вратичките на вътрешния си гардероб. Там, сякаш върху закачалки, грижливо са подредени изпрани и изгладени настроения. Някои дори съвсем нови и все още необличани...
Блажени са оценените. Техни са етикетите, на които черно на бяло пише, че струват. Понякога се посочва и точно колко. Блажени са остойностените...
Някога, след време, след времената, когато и тази цивилизация се превърне в кратко изречение във Вселенската енциклопедия, а може би дори в кратка дума или просто символ, много от важните неща, толкова умни, сериозни…
Морето не е същото. То е със шейсет години по-старо. Бях на море с майка ми и баща ми. Имам снимка. Бях на море много малък при роднините в Поморие. Нямам снимка. Имам спомен...
Всичко започна с това, че ми падна копчето. Хей така, в бързината, докато си обличах балтона се скъса и се търколи на пода. Наведох се, взех го и, тъй като бързах, го сложих в джоба си и излязох...
Помня, че дядо ми е разказвал за участието си във Втората световна война. Но много подробности съм забравил. Една вечер започнах да си спомням. Изведнъж се озовах вътре в тази битка и я видях каквато е била...
Оръфан, угрижен и брадат, старият вече Тотьо Таланта седеше до прозореца на най-крайната маса в рибарската кръчма, наблюдаваше бурното море и сладко си отпиваше от ракията. Човек и глупав да е, застанал пред това чудо…
Липсваше ми. Когато през нощта ставах да изпия чаша вода и преглъщах егото си. Защо изобщо мисля за любов...
